Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На смъртния одър на свекърва ми разбрахме за саможертвата й
  • Новини

На смъртния одър на свекърва ми разбрахме за саможертвата й

Иван Димитров Пешев декември 27, 2022
sahaskfasodkas.png

Наскоро погребах свекърва си. Въпреки че не бяхме в добри отношения и на практика не поддържахме връзка, смъртта й много ме натъжи.

Лидия, свекърва ми, цял живот живееше на село, а ние със съпруга ми – в града. Когато се оженихме, няколко пъти я посетих и тя се отнесе към мен прекалено студено.

Дори на сватбата ни не дойде – промърмори нещо за добитъка, който не можела да остави сам и затвори телефона, разказва читателка на вестник „Лична драма“. Понякога с мъжа ми й гостувахме за ден – два, но отношението й не се променяше. Посрещаше ме, нагостяваше, ала избягваше да стоим заедно на една маса.

Запомних я като мрачна жена, вечно нацупена, която ме отбягваше, сякаш съм прокажена.

Не изпускай тези оферти:

Поведението й ме отврати и след години спрях да я посещавам. Мъжът ми продължи да ходи и всеки път си идваше натоварен с картофи, месо, мляко, извара. Когато родих сина ни, свекървата не дойде да го види.

Веднъж каза по телефона, че много го обичала, но селото не било подходящо за едно малко дете, затова да не й го водим на гости. Стана ми обидно от думите й. Изминаха години и ето че неотдавна свекърва ми се разболя сериозно. Болестта й ме пречупи, цялото семейство се качихме в колата и тръгнахме към село.

Намерихме я в изключително тежко състояние: бледа и едва дишаща.

Горката, стенеше от болка. Щом ни видя, Лидия се надигна леко, протегна едната си ръка към мен, а другата към изплашения ми син и каза: „Таня, прости ми. Много лошо се отнасях към теб, но си имаше причина. Животът ми мина трудно. Майка ми беше зъл човек, психично болна.

Тя ме прокле да нося нещастие на жените в нашия род. След време я намериха замръзнала в гората. Никой не искаше да се докосне до нея: дори умряла, всяваше страх. Затова те отблъсквах. Не исках да те нараня с лошата си енергия. Толкова те обичам, че избрах да живея в самота.

Бъдете благословени, деца. И ми простете!“

Същата нощ тя почина, а аз оплаках горчиво смъртта й. Защото саможертвата й и страхът да не ни „зарази“ с нещастие, беше проява на истинска и всеотдайна любов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 8-годишен това момче с грижи за майка си. Днес е на 23: ето как се развил животът му
Next: Деси Цонева и майка ѝ се сдобиха с 2 милиона лева след сделка с виден предприемач

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.