Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На тези места в никакъв случай не трябва да слагате икони у дома си
  • Новини

На тези места в никакъв случай не трябва да слагате икони у дома си

Иван Димитров Пешев януари 22, 2023
inskdnosdknsd.png

Иконите винаги са заемали специално място в живота на вярващите. Те служат като вид изход и помагат да се справят с житейските трудности. Почти във всеки дом има специално място за икони. Тази важна и свещена част от нашия живот е свързана с много знаци и суеверия през цялото си съществуване.

Днес ще ви споделим списък със знаци за иконите, които трябва знаете, ако имате икони у дома

Шапка на глава

Смята се, че мъжете трябва да свалят шапката си пред иконите, тъй като това показва уважение към светците. Казват, че ако сте в близост до иконите с шапка, можете да ви се случи бедствие и да загубите ума си.

Не изпускай тези оферти:

Уважение към Иконата

Забранено е да псувате и да плюете близо до иконата. Освен това е забранено да се плюе върху самата икона, защото това е ужасен грях, който не обещава нищо хубаво

Смята се също, че иконите не трябва да се изхвърлят, изгарят и чупят. Това е неуважение към светците, тъй като такава по-висока сила може да бъде строго наказана. Казват, че ако се отнасяте към иконите с любезност, светците ще ви помогнат във всичко.

Икона в къщата

Нашите предци, преди да започнат да строят къща, оставяли хляб, вода и икона на нейното бъдещо място. Както и първата икона, която се внесе в дома трябва да е поставена в ъгъла.

Също така, иконата трябва да се изнесе по време на пожар. Предците вярвали, че огънят може да изгасне сам, ако обикаляте къщата с икони. Не бива да се надявате особено на това, но запазването на икони от огъня е необходимо нещо.

Купуване на икони

Много вярващи се чудят къде да купят икони. Най-добре е да закупите осветени икони от църква. Но всъщност можете да ги получите навсякъде. Основното е да осветите иконата след покупката. Просто я дайте на свещеника, той ще прочете специална молитва и тогава иконата може да бъде отнесена у дома.

Икони като подарък

Иконите могат да бъдат дарени. Основното е, че това трябва да се прави с искрени и чисти мисли. Можете да откажете такъв подарък само в два случая: ако човек не го цени и не се отнася с уважение, а също и ако изповядва друга религия. Можете да приемете икони като подарък, основното е да ги осветите в църквата.

Ако ви падне иконата това се смята за лош знак. Ако падне икона на Божията майка, това обещава изпитания в семейството. Ако иконата на Свети Николай Чудотворец – към непосредствени заболявания.

Казват също, че ако иконата падна, то в този момент тя защитава къщата от зло, което се опита да влезе в къщата. Падащата икона загатва на човек, че е време да помисли за греховете си и да се обърне към Бога. Както и да е, падналата икона трябва да бъде взета, целуната, да прочетете молитва и да я върнете на мястото си.

Напукана икона

Ако някоя икона се напука при падане или от горещината, това се смяташе за знак за големи неприятности или нещастие. Това винаги се е смятало за лоша поличба. След това определено трябва да отидете на църква, а още по-добре на изповед и причастие .
Намерена икона

Смята се, че намирането на икона е добър знак, защото тази малка икона ви чака. Мнозина се страхуват да вземат икона от улицата, защото никога не знаят каква енергия носи в себе си. Невъзможно е да минете покрай иконата. Ако не сте сигурни дали е осветена, тогава е по-добре да не вземете иконата с голи ръце, а да я вземете с носна кърпа или ръкавица. След това занесете иконата в църквата.

Признаците и суеверията са противоречиви.
Следователно само вие можете да решите дали да вярвате в нещо. Много по-важно е правилно да поставите иконите в къщата. Няма строги правила, но трябва да се спазват някои съвети. Здравият разум ще ви каже правилното местоположение. Можете да поставите икони в хола, в детската стая, в кухнята и дори в спалнята. Ясно е, че в банята те няма да са на мястото си.Не поставяйте икони до телевизори и друго оборудване. Молитвата изисква пълна концентрация и техниката неволно ви прави разсеяни. Най-добре е да изберете място, което е далеч от разсейване.

Иконите нямат място до плакати на известни хора. Всички знаят за правилото: не си правете идол. Също така не трябва да има снимки до иконите, дори ако те изобразяват религиозни събития. Това са неща от различен тип.

В къщата трябва да има отделно място за икони. Най-хубавото е, ако това е рафт или висока маса. Не можете да окачите икони, а просто ги поставете. Сред тях трябва да е иконата на Спасителя и Божията майка, разположена над другите изображения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Йорданка Христова попадна в наследството на Фидел Кастро – вижте какво ѝ е оставил!
Next: Русия заменя Макаров с нов пистолет, пробиващ бронежилетка от 100 метра

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.