Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На ти две лукчета, че нямам да ти върна! 56 златни спомена от нашето детство
  • Новини

На ти две лукчета, че нямам да ти върна! 56 златни спомена от нашето детство

Иван Димитров Пешев юли 19, 2022
natyideiveve.png

Разбрахте ли какво означава последният 56-ти спомен?

Телевизор със стабилизатор, игри до тъмно пред блока- ключ на врата, КОРЕКОМ и писма до руско другарче.Банани по Нова година, боза от 6 ст…. и още:

1.Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
2.Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.

3.Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
4.Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
5.Да пишеш писма на руско другарче.
6.Да идеш на градска баня.

7.Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
8.Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
9.Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
10.11.Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.
12.Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
13.Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
14.Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

15.Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
16.Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
17.Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
18.Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
19.Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип „голям пипит“.

20.Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
21.Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.
22.Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
23.Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
24.Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
25.Да ходиш до „Домашни потреби“ за тиган, до „Плод-зелечук“ за чушки и домати, до „Млад техник“ за детски играчки, до „Битовия комбинат“ за…

26.Да си купуваш плочи с музика.
27.Да сменяш ремъка на касетофона.
28.Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
29.Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.

30.Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
31.Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
32.Да си дадеш чорапогащника на `ловим бримки`.
33.Да си вариш домашна кола-маска.

34.Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
35.Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.
36.Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
37.Да участваш в Ленински съботник.
38.Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
39.Да познаваш мириса на „Кореком“.

40.Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.

41.Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
42.Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
43.Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
44.Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

45.Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
46.Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
47.Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

48.Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
49.Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
50.Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
51.Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
52.Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.

53.Да отидеш на истинско изпращане на войник.
54.Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба.

55.“Милион и едно желания” в неделя сутрин по телевизията,когато баща/майка ти е направил(а) попара ,а следобед да те извикат другарчета да ти покажат новата си лагерна количка.

56……

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страхотно унижение претърпя Румен Радев с бившия мъж на Деса
Next: Извънредно: Нови проблеми с Андре Токев

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.