Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На ти две лукчета, че нямам да ти върна! 56 златни спомена от нашето детство
  • Новини

На ти две лукчета, че нямам да ти върна! 56 златни спомена от нашето детство

Иван Димитров Пешев юли 19, 2022
natyideiveve.png

Разбрахте ли какво означава последният 56-ти спомен?

Телевизор със стабилизатор, игри до тъмно пред блока- ключ на врата, КОРЕКОМ и писма до руско другарче.Банани по Нова година, боза от 6 ст…. и още:

1.Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
2.Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.

3.Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
4.Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
5.Да пишеш писма на руско другарче.
6.Да идеш на градска баня.

7.Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
8.Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
9.Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
10.11.Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.
12.Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
13.Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
14.Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

15.Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
16.Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
17.Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
18.Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
19.Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип „голям пипит“.

20.Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
21.Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.
22.Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
23.Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
24.Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
25.Да ходиш до „Домашни потреби“ за тиган, до „Плод-зелечук“ за чушки и домати, до „Млад техник“ за детски играчки, до „Битовия комбинат“ за…

26.Да си купуваш плочи с музика.
27.Да сменяш ремъка на касетофона.
28.Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
29.Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.

30.Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
31.Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
32.Да си дадеш чорапогащника на `ловим бримки`.
33.Да си вариш домашна кола-маска.

34.Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
35.Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.
36.Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
37.Да участваш в Ленински съботник.
38.Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
39.Да познаваш мириса на „Кореком“.

40.Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.

41.Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
42.Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
43.Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
44.Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

45.Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
46.Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
47.Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

48.Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
49.Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
50.Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
51.Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
52.Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.

53.Да отидеш на истинско изпращане на войник.
54.Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба.

55.“Милион и едно желания” в неделя сутрин по телевизията,когато баща/майка ти е направил(а) попара ,а следобед да те извикат другарчета да ти покажат новата си лагерна количка.

56……

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страхотно унижение претърпя Румен Радев с бившия мъж на Деса
Next: Извънредно: Нови проблеми с Андре Токев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.