Писмо от читателка:
„Чета и чета, реалността ражда едни и същи проблеми навсякъде, понякога по-големи, понякога по-малки… Аз съм млада, омъжих се на 18 и заминах в чужбина с мъжа си, за да живея със семейството му.“ Сега съм на 22.
Свекърва ми не е спирала да ни държи под контрол всички вкъщи, все ни се пречка или пълни главата на мъжа ми с глупости…това не е добре, онова не е добре…
Не знам какво да правя и виждам, че психически вече не съм добре, все по-тъжна съм и лекарят ми препоръча антидепресанти. Виждам все по-малко мотивация за живот и бъдеще със съпруга ми. Всичко е заради свекървата и свекъра ми.
Нямам приятели тук, нямам семейство. А когато искам да изляза сама, не някъде далече, а за да успокоя духа, сърцето и тялото си за няколко часа, тя ми прави проблеми: защо трябваше да излизам, тя трябва да знае къде съм отивам и все в този дух – бла, бла, бла…
Вкъщи, каквото и да правя, независимо дали съм чистила или сготвила нещо, тя никога не е доволна от мен и се държи така, сякаш е единствената жена, която може всичко и знае най-добре всичко.
И още по-лошо, съпругът ми няма право да изразява мнението си, камо ли да й се противопоставя. Когато е насаме с мен ми казва „Да, скъпа, разбирам те, права си за всичко“, но когато му противореча за същото нещо пред майка му и баща му, той никога не ме подкрепя.
Или мълчи, или застава на тяхна страна и всички се обединяват срещу мен. Чувствам се изоставена и уморена както физически, така и психически.
Даже смятам, че е добре, че засега нямаме деца, защото ако ги имахме, със сигурност щяха да искат да играят родители на децата ми. Ако само съпругът ми беше до мен, мисля, че всичко щеше да е различно…
Какво да правя?“
А вие какво бихте я посъветвали?