Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На шеф Ангелов му падна пердето, гони всички наред
  • Новини

На шеф Ангелов му падна пердето, гони всички наред

Иван Димитров Пешев март 21, 2023
anasashasastsagas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

“Всички сте за гонене!”.

Така шеф Виктор Ангелов се разкрещя на участниците в предаването “Hell’s kitchen”.

Поводът за неговия гняв е, че готвачите не успяха да се справят с поставените от него задачи. От шоуто завинаги си тръгна Вероника от отбора на “Червените”, докато Васил, Виктор и Мартин са с последен шанс и ще се доказват в следващия епизод.

“Отдавна трябваше да си тръгнеш”, изрепчи се Ангелов на Вероника.

Малко преди това звездата Камелия Воче напусна шоуто. Тя не успя да направи омлет, който да се хареса на шефа. Вълна от критики се изля и върху Къци Вапцаров, който повтаряше “Да, шеф!”.

Отборите на червените и златните се разделиха с още един участник в последния епизод на Hell’s Kitchen. Маникюристката Вероника Срацимирова напусна кулинарната надпревара след слабо представяне в няколко резервации в Кухнята на Ада. Шоуто напусна и една от най-опитните звезди в третия отбор. Камелия Воче се препъна пред лесно предизвикателство, което ѝ коства участието в шоуто.

Участниците от двата отбора готвиха в град Априлци в сърцето на Балкана, където ги очакваха над 20 хиляди фенове. Те бяха там за Празника на сланината и греяната ракия. Готвачите трябваше да приготвят най-добрата греяна ракия, а с блестящото си представяне Васил даде преднина на сините, които по-късно спечелиха в готварското предизвикателство и се отдадоха на заслужена почивка.
Източник: NOVA/Красена Ангелова

Загубилите се изправиха в нов сблъсък с амбициозния отбор на звездите. Последва забавна и оспорвана игра с балони с хелий, в която червените грабнаха победата. Това доведе до нова елиминация при популярните участници и Камелия Воче напусна шоуто. Тя не успя да се справи със задачата да приготви перфектния омлет. Напускането ѝ разстрои поп-фолк дивата Роксана, която избухна в сълзи, обвинявайки себе си за загубата на златните.

Въпреки приповдигнатото настроение на шеф Ангелов, сини и червени не успяха да оправдаят неговото доверие и свалиха усмивката от лицето му. Поредицата от грешки доведе до 4 номинирани за изгонване. Шоуто напусна Вероника, а оранжеви престилки и последно предупреждение получиха Мартин от червените и Виктор и Васил от сините.

Гледай следващия епизод на Hell’s Kitchen България във вторник от 20:00 часа по NOVA.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такива трябва да бъдат децата ни: Девойка слезе от градския, притича се на помощ на непознат
Next: Мъките на дядо Иван: Тъжно ми е. С пенсия от 103лв. с 43г трудов стаж, за другите има бюджет, а за мен няма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.