Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 11 години тя изчезнала безследно, а след 20 години родителите й получили бележка
  • Новини

На 11 години тя изчезнала безследно, а след 20 години родителите й получили бележка

Иван Димитров Пешев април 27, 2023
askyasyiaskdaosdias.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бил вторият ден от новата 1999 година. Момичето се разхождало в двора на къщата си, останало само за 90 секунди и изчезнало завинаги. Разказваме ви историята на изчезването на Микел Биггс.

Искала да си купи сладолед

Семейство Бигс живеело в малкото градче Миса в американския щат Аризона.Имали две момичета: 11-годишната Микел и 7-годишната Кимбър. Всичколо се случи на 2 януари 1999 г., новогодишните празници били в разгара си. Сестрите играели в двора на къщата си, парцелът бил ограден.

Микел взела колелото си, когато момичетата чули микробуса за сладолед да спира. Кимбър изтичала в къщата за минута и половина, за да си вземе яке, а когато излязла, по-голямата й сестра я нямало.

Портата била отворена, колелото лежало на моравата отпред, а малко по-нататък били разпръснати дребните пари, които момичетата щели да похарчат за сладолед.

Кимбър веднага изтичала при майка си и й разказала всичко, но жената решила, че това е част от детската им игра, така че не разбрала веднага сериозността на ситуацията.

Първи заподозрян бил бащата

По-късно майката все пак отишла при съседите, за да разбере дали са виждали голямата им дъщеря. Всички повтаряли едно и също нещо – Микел карала колело близо до къщата. В тези 90 секунди, през които момичето е отвлечено, никой не забелязва нищо подозрително.

Тогава майката се обадила в полицията и започнало разследване.

Криминалистите започнали издирването още същия ден. Момичето било издирвано с хеликоптер, полицията прегледала всички автомобили, които излизали и влизали в града, издирвателни екипи проверявали кладенци, изоставени къщи, а семейството разлепило листовки с лика на момичето.

Един от основните заподозрени бил бащата на Микел. При първия разпит той излъгал детективите.

Мъжът каза, че е бил на работа в деня на отвличането, но от фирмата отрекли това. Тогава бащата на семейството признал, че е бил в апартамента на негов приятел, където се срещнал с друга жена. И излъгал, защото не искал жена му да разбере за изневярата.

Друг заподозрян станал съседът Дий Блалок. Той бил осъждан три пъти, като към момента на издирването на момичето срещу него имало подадена друга жалба. Жена се обадила в полицията и съобщила, че е бита.

Когато детективите пристигнали, тя заявила, че Дий Блалок е замесен в изчезването на Микел, след което изпаднала в кома и починала. Заради това подробностите не успели да бъдат изяснени.

Срещу мъжа не били намерени улики и той отрекъл да е замесен. Единственото нещо е, че полицията не успяла да получи заповед за обиск на микробуса му, така че родителите на Микел все пак го подозирали.

Оставената бележка 20 години по-късно

Минали дни, месеци, години, а в случая с изчезнала Микел Бигс нямало сериозни промени. Само майтапчиите и онези, които искали да привлекат вниманието, се обаждали в полицията.

Затова през 2004 г. семейството организирало официална церемония за сбогуване с дъщеря си, обявявайки я за мъртва.

През 2018 г. се появила нова следа – еднодоларова банкнота със странен надпис:

„Казвам се Микел Бигс, бях отвлечена в Меса. Жива съм“.

Въпросната банкнота от един долар с надписа, твърдящ, че Микел е жива.

Полицейският следовател Нина Адам Стрейбел казала, че името на Микел е изписано неправилно и подозира, че това може да е просто поредната шега. Освен това почеркът не прилича на този, с който е пишело момичето. Сякаш възрастен се е опитвал да имитира стила на писане на дете.

„За секунда имаше малка надежда, а след това дойде реалността. Не можем да променим нищо.“

Бащата и майката на Микел се развели и се преместили в различни държави, а по-малката сестра вече се е омъжила и отглежда сина си. Момчето знае историята на леля си и я нарича свой ангел-пазител. И до днес семейството все още очаква новини за изчезналата Микел.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж си купи кафе за 0,99 ст. от Фантастико, но щом погледна касовата бележка, се изуми
Next: Експертите съветват: Не засаждайте мушкато в дома си, защото гони мъжете от дома или не ги пуска вътре

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.