Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 118 г. почина най-старата жена в света. Диетата й ще ви удиви
  • Новини

На 118 г. почина най-старата жена в света. Диетата й ще ви удиви

Иван Димитров Пешев януари 22, 2023
frensrasdkas.png

Най-старият човек в света, френската монахиня Лусил Рандон, почина на 118 години. Г-жа Рандън, която приема сестринското име Андре, когато става монахиня през 1944 г., почина в съня си в старческия си дом в Тулон, Франция.

Родена на 11 февруари през 1904 г. в Южна Франция, тя преживява две световни войни, посвещава голяма част от живота си на католицизма и си отиде малко преди да навърши 119.

Люсил Рандон беше призната за най-старата жителка на планетата: французойката живя 118 години и 340 дни.

През целия си дълъг живот Андре споделяла съвети как се живее толкова много години. Нейните тайни? Работете колкото можете и пийте по чаша вино всеки ден.

Не изпускай тези оферти:

Изследователите се чудеха какво позволява на жената да поддържа здравето си толкова дълго време и, както се оказа, една от тайните се крие в нейната диета.

Факт е, че Люсил се е стараела да не се лишава от вкусна и любима храна. Тя не злоупотребявала с преяждане, но никога не била на диети, позволявайки си деликатеси. Например, тя пиела чаша вино всеки ден в продължение на 118 години и много обичала шоколада.

Както отбелязват близките й дълголетници, това отношение към храната я крепяло. Люсил била щастлива, а любимите й лакомства й давали сили да става сутрин и да се радва на живота.

„Може би това е тайната на нейното дълголетие“, признава служител на старческия дом, където Лусил живеела.

Въпреки че била сляпа и разчитала на инвалидна количка, сестра Андре се грижела за други възрастни хора – някои от които били много по-млади от нея.

В интервю миналия април за агенция AFP сестра Андре казва: „Хората казват, че работата убива, мен работата ме поддържаше жива, продължих да работя, докато навърших 108 години.“

По време на същото интервю тя споделя, че би било по-добре в рая, но продължава да се наслаждава на земните удоволствия като яденето на шоколад и пиенето на чаша вино всеки ден.

Сестра Андре стана най-старият човек в света през април 2022 г. след смъртта на предишния носител на титлата Кейн Танака. Г-жа Танака беше на 119 години, когато почина на 19 април.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Джим Кери: Когато погребваха татко, тайно сложих чек за 10 милиона в джоба му
Next: Само панделката я прикрива! Дженифър Лопес лъсна на червения килим в напълно прозрачна рокля

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.