Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 2 литра вода слагам 4 лъжици и цветята вкъщи полудяват посред зима – бенджаминът удари в тавана
  • Новини

На 2 литра вода слагам 4 лъжици и цветята вкъщи полудяват посред зима – бенджаминът удари в тавана

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
cvnbvbngfgjghjgh.png

Недостигът на светлина, свързан с по-късия ден през зимата, е голям стрес за цветята, които живеят на перваза на прозореца. Дори така наречената „южна страна“ в апартамента не може да компенсира този недостатък. 

Към това можем да добавим кислородния глад, на който растенията са допълнително изложени, поради намаляване на количеството на проветряване – в края на краищата през зимата прозорците са по-често затворени, отколкото отворени, тъй като мнозина се страхуват от течение и студ; радиаторът пък, от своя страна, прави и без това застоялия въздух още по-сух.

Фотосинтезата се забавя, обостряйки ситуацията. Това се отразява негативно на растежа на цветята, общото им състояние и особено на цъфтежа им.

И тук обикновената кислородна вода (водороден прекис) може да действа като добър помощник

Съдържа два елемента, необходими за растенията – водород и кислород. Е, дезинфекционните свойства на тази течност влияят положително не само на хората, те помагат да се предпазят дори саксийните растения от болести и всякакви вредители.

Ще навреди ли кислородната вода на цветята?

За поливане през зимата се използва разтвор на кислородна вода с голямо количество вода. Той е абсолютно безопасен и има само ползи. Ако обаче случайно пропорциите са нарушени и се изместят към увеличаване на процента на пероксид в него, това няма да навреди на цветята.

Лекарството се използва дори за поливане на разсад.

И така, ето как да си приготвите сами жива вода за цветята през зимата:

 

Как работи?

Вместо обичайната вода в съда за поливане трябва да приготвите следния разтвор: за два литра вода ще са необходими 4 супени лъжици 3-процентен разтвор на водороден прекис (кислородна вода), който може да бъде закупен в абсолютно всяка аптека и редица дрогерии.

Важно – поливането се извършва деликатно. За целта можете да използвате спринцовка или компактен поливащ съд с тънък накрайник. Ако разтворът се излее на силен поток, той ще отмие почвата и ще отиде директно към корените. А това е нежелателно.

Какви ще бъдат резултатите?

Положителен ефект ще бъде постигнат още през първата седмица от прилагането на прекрасния разтвор. Растенията ще изглеждат по-силни и по-здрави. Малко по-късно листата и стволовете им ще се налеят със сок, ще станат по-зелени. Другите веднага ще забележат, че цветята в тази къща са добре гледани!

Източник: За жената

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето с какво трябва да напръскаме предното стъкло на колата през нощта, за да не замръзва
Next: Бойко Борисов звънна в bTV: Веднага ме пуснете в ефир да я чуя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.