Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 25 години, а вече с 22 деца-Ето как се справя многодетното семейство!
  • Новини

На 25 години, а вече с 22 деца-Ето как се справя многодетното семейство!

Иван Димитров Пешев януари 24, 2023
ebebefastas.png

Нека само за момент се опитаме да си представи, че имаме не едно, а цели 22 деца, които изискват нашето внимание наведнъж. Това в общи линии е животът на 25-годишната рускиня Кристина Озтюрк.

Казва, че не може да бъде по-щастлива. Толкова ѝ харесва да има много деца, че не изключва възможността за още.

Когато Кристина е на 17 години, тя ражда първото си дете, Виктория. Тогава е самотна майка. Животът й обаче напълно се променя, когато среща сегашния си съпруг – турския бизнесмен Галип Озтюрк, по време на почивка.
Според нея Галип се влюбва в Кристина от пръв поглед и я моли да се омъжи за него и да имат много деца. Така на 23 години Кристина вече има 11 деца, а на 25 г. бройката им вече се е увеличила до 22 малчугана.

Повечето от наследниците на Кристина са родени по едно и също време и са на една и съща възраст. Тъй като е невъзможно да роди толкова много деца наведнъж, тя и съпругът й се обръщат към сурогатното майчинство, за да изградят бързо голямото семейство. Дори и да не е родила всички обаче, тя все пак е тяхната биологична майка.

Не изпускай тези оферти:

Но как се гледат толкова много деца наведнъж? Оказва се, че с много пари и помощ от няколко страни. Нейният 57-годишен партньор всъщност е милионер, който се е заел нуждите на всички в семейството да бъдат задоволени. За да може Кристина да се грижи децата по най-добрия начин, тя разполага с няколко бавачки и доашни помощници.

Семейството живее в Батуми, Грузия и е похарчило повече от 168 хиляди евро за сурогатно майчинство между март 2020 г. и юли 2021 г. Разходите им за 16-те бавачки, които живеят в къщата при тях пък възлиза над 90 000 евро годишно.

Кристина разказва пред Bright Side, че със съпруга й са си разпределили задълженията. Той е зает с работата си, а тя гледа децата. Всички заедно обаче ходят на разходки, играят на настолни игри и гледат филми редовно. Те са запазили уикендите за качествено семейно време и независимо от деня се грижат да се хранят заедно.

Кристина и многодетното ѝ семейство се радват на голям интерес в социалните мрежи. Профилът в Instagram има над 230 хиляди последователи, които не спират да изразяват възхищението си в коментари под снимките.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-красивият кон в света прилича на изваян от злато. Определено трябва да го видиш!
Next: Покъртително! Откриха припаднало 9-годишно момченце, държано под ключ цяла година – такава мизерия не сте виждали!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.