Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 25 години, а вече с 22 деца-Ето как се справя многодетното семейство!
  • Новини

На 25 години, а вече с 22 деца-Ето как се справя многодетното семейство!

Иван Димитров Пешев януари 24, 2023
ebebefastas.png

Нека само за момент се опитаме да си представи, че имаме не едно, а цели 22 деца, които изискват нашето внимание наведнъж. Това в общи линии е животът на 25-годишната рускиня Кристина Озтюрк.

Казва, че не може да бъде по-щастлива. Толкова ѝ харесва да има много деца, че не изключва възможността за още.

Когато Кристина е на 17 години, тя ражда първото си дете, Виктория. Тогава е самотна майка. Животът й обаче напълно се променя, когато среща сегашния си съпруг – турския бизнесмен Галип Озтюрк, по време на почивка.
Според нея Галип се влюбва в Кристина от пръв поглед и я моли да се омъжи за него и да имат много деца. Така на 23 години Кристина вече има 11 деца, а на 25 г. бройката им вече се е увеличила до 22 малчугана.

Повечето от наследниците на Кристина са родени по едно и също време и са на една и съща възраст. Тъй като е невъзможно да роди толкова много деца наведнъж, тя и съпругът й се обръщат към сурогатното майчинство, за да изградят бързо голямото семейство. Дори и да не е родила всички обаче, тя все пак е тяхната биологична майка.

Не изпускай тези оферти:

Но как се гледат толкова много деца наведнъж? Оказва се, че с много пари и помощ от няколко страни. Нейният 57-годишен партньор всъщност е милионер, който се е заел нуждите на всички в семейството да бъдат задоволени. За да може Кристина да се грижи децата по най-добрия начин, тя разполага с няколко бавачки и доашни помощници.

Семейството живее в Батуми, Грузия и е похарчило повече от 168 хиляди евро за сурогатно майчинство между март 2020 г. и юли 2021 г. Разходите им за 16-те бавачки, които живеят в къщата при тях пък възлиза над 90 000 евро годишно.

Кристина разказва пред Bright Side, че със съпруга й са си разпределили задълженията. Той е зает с работата си, а тя гледа децата. Всички заедно обаче ходят на разходки, играят на настолни игри и гледат филми редовно. Те са запазили уикендите за качествено семейно време и независимо от деня се грижат да се хранят заедно.

Кристина и многодетното ѝ семейство се радват на голям интерес в социалните мрежи. Профилът в Instagram има над 230 хиляди последователи, които не спират да изразяват възхищението си в коментари под снимките.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-красивият кон в света прилича на изваян от злато. Определено трябва да го видиш!
Next: Покъртително! Откриха припаднало 9-годишно момченце, държано под ключ цяла година – такава мизерия не сте виждали!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.