Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 26.10 почитаме един от най-светлите празници! Какво трябва да знаем за Димитровден?
  • Новини

На 26.10 почитаме един от най-светлите празници! Какво трябва да знаем за Димитровден?

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2023
sdgdfghrewwwqewq.png

На 26.10 (четвъртък) почитаме един изключително светъл празник. На Димитровден повод да почерпят имат всички, които носят красивите имена Димитър, Димитрия, Димо, Димитричка, Димо, Димона, Драга, Драгана, Драгомил, Митко, Митре, Митричка и техните производни.

Какво знаем за този ден? Има поверие, че след Димитровден натам може да завали първия сняг, тъй като този светец „приспива“ природата като разтърсва своята дълга бяла брада, а от нея „политат“ снежинки към земята.

Именно по това време стопаните прибирали своята реколта под стряхата.

Народните поверия за този красив и светъл празник гласят, че Георги ни носи лятото, а Димитър ни носи зимата.

Легенда сочи, че Свети Димитър е покровител на студа и на зимата, той е по-голям брат на Свети Георги. Други легенди гласят, че двамата са братя близнаци, които са тръгнали по различни посоки в света.

Има и някои традиции, които се тръгват именно от този ден. Една от които е подготовка за идните „миши дни“.

Друга традиция сочи, че на този ден жените в никакъв случай не трябва да подхващат домакинската работа, защото с действията си могат да разсърдят мишките и те да „проядат“ всичко що е изработено през годината. В този ден не се тъче, преде, плете или шие. Не трябва в ръка да се държи вренето или хурка.

Мъжете в този ден не трябва да ронят от събраната царевица или да загребват от житото в хамбара. Ако искат да „замажат“ очите на мишките, то те трябва да замажат с кал праговете и ъглите на хамбара и къщата.
Димитровден още е известен и като деня на строителя, на този ден празнуват строителни инженери, проектанти, архитекти и всички, що са ангажирани в строителната сфера.

Иманяри пък вярват, че именно в нощта на празника се отваря небето и заровените жълтици проблясват в синкав пламък, за да ги насочат къде се намират.
Освен това, датата 26 октомври е приета като ден за Видин, Айтос и Сливен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Броим около 200 лева, за да сменим водомерите, имаме срок до края на 2026 година
Next: Цял Ловеч говори за тази медицинска сестра и стореното от нея на малко дете

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.