Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 29 октомври преминаваме към зимното часово време – Психиатър: Спрете със смяната на часа
  • Новини

На 29 октомври преминаваме към зимното часово време – Психиатър: Спрете със смяната на часа

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2023
dassdvsdvdfgfdgerg.png

На 29 октомври 2023 година (неделя) ще се извърши връщането към астрономическото
часово време. Точно в 04:00:00 ч. местно време часовниците се връщат с 1 (един)
час назад. Това съобщават от Българския институт по метрология.

 

Астрономическото часово време е това, което използваме от последната неделя на
октомври до последната неделя на март, тоест зимното.

Лятното часово време се използва, за да се получи по-добро съвпадение между светлата
част на деня и активните часове на работещите и учещите.

 

Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция.
В България тази практика е въведена през 1979 г. С постановление от 1997 г. лятното
часово време влиза в сила от 3:00 ч. сутринта в последната неделя на март.

 

Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо
до редактор на вестник “Парижки журнал” през 1784 г., като предлага на парижани
да стават и да си лягат по-рано.

 

На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата
световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. като мярка за спестяване
на гориво във военната обстановка. Великобритания е втората държава, която в началото
въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г. САЩ последва примера
ѝ през 1918 г.

Поредна остра критика се изсипа върху една от най-големите глупости, правени в нашето съвремие – местенето на стрелките по два пъти в годината.

 

До 1 април 1979 година България е била само на зимното часово време. След това се въвежда лятното, а аргументите са основно икономически. Един от тях е, че ще се спестява повече от осветлението.

 

Тези аргументи обаче се поставят под съмнение и до ден-днешен, а според повечето експерти в областта на психологията и психичното здраве, дискомфортът за организма ни заради часовата промяна не е за подценяване. Същото мнение сподели преди време и проф. Христо Кожухаров, президент на Българската психиатрична асоциация.

 

„Това е изключително голям стрес за психиката ни. Макар че е спорно кое е нормалното часово време – зимното или лятното, то трябва да бъде само едно. Това време, към което организма ни се е нагодил. Всички тези смени на часа, каквито и икономически ползи да имат, ми напомнят за периода по времето на социализма, когато два часа имаше ток и още два часа нямаше.

 

Уж спестяваш, но за времето в което имаш ток натоварваш сериозно системата, а когато няма ток – страдаш. Нещо подобно се получава и с нашия организъм“, коментира проф. Кожухаров.

Тази есен ще преместим стрелките на часовниците с един час назад на 29 октомври. Това трябва да стане в 04.00 часа след полунощ. Всъщност това е общоприетото астрономическо време, докато лятното е извънредно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България посърна след тази новина за времето което ни очаква
Next: Асен Василев с извънредна новина за България: До края на годината…

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.