Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 3 март Лора Крумова се пръсна от смях от гледката на Шипка
  • Новини

На 3 март Лора Крумова се пръсна от смях от гледката на Шипка

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfvkdsfbkfdkbfgbkgf.png

Водещата на предаването „На фокус“ по „Нова телевизия“ избухна в смях по време на ефира заради ситуация, която видя в пряко включване от Шипка. Гост в студиото й по това време бе актьорът Камен Воденичаров.

Докато репортерът обобщаваше случилото се, в кадър попадна мъж с трибагреник в ръце, който на няколко пъти пресече пътното платно, бутайки детска количка, пише Блиц.

 

 

„Ох, не зная, стана ми смешно, имаше една количка, детска, която по шосето я разкарваха местни патриоти“, призна Крумова, кикотейки се.

„Беше смешен този с количката, видя ли го?“, обърна се тя към госта си в студиото Камен Воденичаров, след като го представи.

 

„Не зная какво трябваше… Вътре дали имаше бебе? Може да е имало алкохол“, каза тя, след като гостът й припомни, че може да се е използвала за пренос на нещо.

 

Десислава Радева впечатли гостите на официалния прием по случай Националния празник Трети март.

Миналата вечер президентът Румен Радев събра политическия елит в концертната зала на Централния военен клуб, предаде Пик. На събитието дойдоха вицепрезидентът Илиана Йотова, премиерът акад. Николай Денков, вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел, заместник-председателят на Народното събрание Кристиян Вигенин, министри, евродепутати, представители на политически сили, на дипломатическия корпус, общественици, духовни лица и др.

Президенстката съпруга се барна с прилепнала по тялото й черна рокля с дължина до коленете и се открои с яркочервени високи токчета – типичната фатална жена.

Контрастът между първата дама и останалите присъстващи стана още по силен, след като Радева се сдоби и с букет червени рози.

Връчи й ги най-възрастният участник в официалния прием – 98-годишния доц. д-р Иван Сечанов, доброволец, лекокартечар през Втората световна война, председател на Съюза на ветераните от войните на България. Той лично поздрави президента, пожела му успех в държавните дела и подари на съпругата му букета от рози, предаде сайтът „Отбрана“.

. Освен държавния глава, семейно на бала се представи и Николай Денков, който кара последните си часове като министър-председател на България. Съпругата му проф. Славка Чолакова бе заложила на синя непретенциозна рокля, в комбинация с черно сако. В синьо, но в по-тъмен нюанс, се издокара и вицепрезидентът Йотова. Президентът Радев припомни, че в хилядолетната ни история свободата никога не е идвала даром и винаги е

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Историк: България плаща за своето Освобождение на Русия 32 тона злато
Next: ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО Е ИСТИНСКОТО ИМЕ НА ВРЪХ ШИПКА?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.