Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 37 години той разбра, че сестра му всъщност му е майка, а собствената си дъщеря не иска да види дори на снимка
  • Новини

На 37 години той разбра, че сестра му всъщност му е майка, а собствената си дъщеря не иска да види дори на снимка

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
vsdfbgfbdfnbghnghngh.png

Вчера Джак Никълсън отпразнува своя 87-ми рожден ден, а холивудската легенда не се е появявал публично от месеци. Смятан е за един от най-великите актьори на нашето време, роден е на 22 април 1937 г.

Между другото, Никълсън прекарва голяма част от живота си, мислейки, че е 17 години по-голямата от него Джун му е сестра, въпреки че тя всъщност му е майка! Актьорът има още една „сестра“, Лорейн, която всъщност е негова леля.

Съобщава се, че Джун, танцьорка, е била на 17, когато е родила Джак, и не е била сигурна кой е баща му.
На 18 години се омъжва за шоумена Доналд Фърчил през 1936 г., но се оказва, че той вече е женен. Днес се подозира, че бащата на Джак Никълсън е бил неин мениджър, но Джун никога не е потвърждавала тази информация.

За да не „прекъснат връзката“, нейните родители Джон и Етел Мей решават да отгледат Джак като тяхно биологично дете, а не като внук и планират никога да не му казват истината.

Джун и Лорейн се съгласяват, така че Джак израства с майка си и леля си, които смята за свои сестри. Слуховете се разпространяват в техния квартал за цялата ситуация, но скоро цялото семейство се премества в Ню Йорк, далеч от всички спекулации.

Всичко се променя, когато актьорът навършва 37 години и тогава разбира, че сестра му всъщност е негова биологична майка. Тайната е разкрита само защото списание „Time“ иска да направи материал за него, така че журналистите разследват миналото на актьора и му съобщават новината.

„Накратко, това е най-странното нещо, което съм чувал. „Някакъв тип ми се обажда по телефона и ми казва, че майка ми всъщност не ми е майка, а сестра ми ми е майка“, каза актьорът, след като целият свят научи за странната ситуация.

В миналото актьорът можеше да бъде видян редовно с децата, които имаше от бившите си партньорки, но не и с дъщеря си Теса Гурин, единствената непризната от него наследница. Трябва да споменем, че през всичките тези години актьорът редовно й е пращал пари, но изобщо не му е хрумвало да я види или срещне.

Теса, която сама е тръгнала по стъпките на известния си баща, не крие, че й е било трудно и все още е някак ядосана, че това се е оказало „съпътстваща вреда“ в отношенията на родителите й.

„Бях отгледана от самотна майка при наистина хаотични обстоятелства“, казва Гурин и добавя: „Бог не ме „погледнал“ наистина, но няма да позволя това да ме унищожи. Всъщност ще използвам това като мотивация.“

Гурин не разкрива кога за последно е говорила с Никълсън и признава, че изобщо не го познава добре.

„Майка ми искаше да се свържа с него, но той каза, че не се интересува“, каза тя.

Попитана от репортер на Daily Beast защо е така, Гурин отговори: „Не мисля, че някой някога ми е давал конкретен отговор“.

Въпреки това, тя има собствено мнение за това.

„Той е сложен човек и мисля, че майка ми има свои собствени демони. В комбинацията от двете аз бях просто съпътстваща щета“, казва 28-годишната Гурин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена ми роди дъщеря ни преди 3 месеца, сега я даваме за осиновяване: Мога без дете, но не и без жена ми
Next: Ето защо Криси качила 9 кг в Ергенът – изплю камъчето за задкулисието и лишенията

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.