Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 63 години си отиде един от най-добрите български режисьори
  • Новини

На 63 години си отиде един от най-добрите български режисьори

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2024
sdfvkdvksdfkvfdkfg.png

На 63 години почина големият български режисьор Борислав Чакринов. За тъжната загуба съобщават от Министерство на културата. „Той носеше театъра в себе си с невероятна лекота и огромна любов!“, написаха още неговите колеги и приятели

Роден е на 25 януари 1961 г. в гр. Плевен.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ специалност театрална режисура през 1985 г.

След дипломирането си започва работа в Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен, като режисьор, а за периода 1987 – 1988 г. е и негов директор. След това работи в Театър „София“ (1988-1990 г.). От 1990г. до 1993 г. е директор на МГТ „Зад канала“. От 1998 г. до днес работи в Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас отначало като режисьор, а впоследствие поема и неговото ръководство.

На сцената на Драматичен театър „Адриана Будевска“ създава едни от най-запомнящите се спектакли – „Кралят умира“ от Йонеско, „Смъртта на търговският пътник“ от Артър Милър с участието на Йосиф Сърчаджиев, „Бащата“ от Стриндберг, „Двамата веронци“ и „Както ви харесва“ на Шекспир, „Чичовци“ по Иван Вазов, „Големанов“ от Ст.Л. Костов, „Когато гръм удари“ от П. К. Яворов и много други.

Поставил е над 120 спектакъла на почти всички театрални сцени в България. Често е канен за постановки и в Русия, в градовете Москва, Санкт Петербург и Саратов.

През 1999 г. поставя началото на Международния театрален фестивал „На брега“, който през годините се превръща в една от емблемите на културния живот в Бургас. В различните издания на фестивала гостуват едни от най-изтъкнатите имена в сферата на театралното изкуство у нас и в чужбина. На сцената на Бургаския театър са представени култови театрални спектакли. Всичко това превръща фестивала в едно от най-очакваните есенни събития в Бургас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицай спря Къци Вапцаров, крещя, отвори багажника и стана страшно
Next: Урок по история: Знаете ли кой български град е носил името Неврокоп?

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.