Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 84 години Лили Иванова осинови сираче! Поклон пред нейната постъпка
  • Новини

На 84 години Лили Иванова осинови сираче! Поклон пред нейната постъпка

Иван Димитров Пешев септември 21, 2022
lisivansvnasvo.jpg

Лили Иванова стана майка – осинови дете и му завеща милионите си! Вижте кое е детето!

Историята е следната: Лили Иванова до сега имала за свий любимец Иван, синът на голямата й племенница. В продължение на около 4 години той бил нейната голяма радост и него певицата била посочила като наследник на всичко, което притежава. Но това било преди.

Майката на Йоана се възползвала от ситуацията, за да осигури бъдещето на семейството си, но по този начин детронирала от завещанието и милиончетата на Лили, майка си и кака си.

Родителите на Йоана без капка свян се отказали от правата си върху детето в замяна на имотите и милионите на певицата.

Не изпускай тези оферти:

Все пак Лили е сред най-богатите родни звезди. Тя притежава около 10 милиона лева само на сметки и още доста в чужда валута. Отделно притежава куп супер скъпи произведения на изкуството, три огромни мезонета в центъра на София и два мезонета на морето.

Певицата била толкова обсебена от малката Йоана, че изобщо не се интересувала какви драми предизвикала в семейството си. Тя не се отделяла от бебето и била убедена, че то й е изпратено от съдбата!

За доказателство, примата тръбяла, че момиченцето е родено на нейната рождена дата – 24 април. Според Лили, те двете били астрални близначки и делели една съдба!

Лили до такава степен се е вманиачила по Йоана, че започнала да й приписва черти от своя характер и да твърди дори, че то притежавало даже нейният глас!

В последният вариант на завещанието си, Лили Иванова оставя почти всичко на Йоана, като е оставила едно малко дарение на Самоковския женски метох.

Всички останали са детронирани и вече не присъстват в заветния документ. Обезнаследено е дори и кучето на Лили, което се нарича Мартин Карбовски.

Още за Лили Иванова:

В Стара Загора Лили Иванова и музикантите от „Ли Оркестра“ откриха обновения летен театър като част от тазгодишното мащабно национално турне.

Огнян Енев е тромпетист, саксофонист, пианист и композитор за Лили Иванова. Работи в нейната група от 18 години.

„Първата среща помня все едно беше вчера. Беше впечатляващо, защото имаше един офис, в който ме покани, за да ми каже какви неща, трябва да се направят.

Имаше едно пиано, вече бях направил нещата и понеже песента „Невероятно“ ми беше любимата, реших тя да е първата, която да изсвирим“, разказва пред bTV Енев. Тогава Лили Иванова е седнала на половин метър от него.

„Свирейки на пианото, тя ми пееше – ето треперя в момента – пееше ми „Невероятно“, изсвирихме го и тя каза: „след 5 дни имаме три участия във Варна“. И оттогава с мен се случва нещо „невероятно“… Това ми е любимата песен“, допълни музикантът.

Примата на българска естрада и нейните музиканти ще се завърнат в „Арена Армеец“ в София, за да закрият мащабното си национално турне на 4 декември тази година, а билетите са в продажба.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откриха руски пилот, свален преди 30 години в Афганистан! 4-месечната му дъщеря никога не го е виждала никога
Next: Иван Нейков разкри кои пенсии се вдигат от 1 октомври

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.