Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 97, тя е най-възрастната активна гимнастичка! Няма намерение да се пенсионира скоро!
  • Новини

На 97, тя е най-възрастната активна гимнастичка! Няма намерение да се пенсионира скоро!

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
gyasnasdas.png

Някои хора не се поддават на стареенето и продължават да правят нещата, които им харесват. Тези хора показват, че възрастта не е нищо повече от число. Като тази възрастна германка, която през 2012 г. получи титлата „Най-възрастната гимнастичка“ в рекордите на Гинес.

Здрав дух в здраво тяло – това прави Йохана Куас, най-възрастната гимнастичка в света. Изглежда, че тя е проправила пътя към преодоляване на всички възрастови ограничения.

Тя се интересува от гимнастика още в ранното си детство.

Йохана Куас живее в Германия и е била учителка по физическо възпитание в местно училище. През 1934 г., едва 9-годишна, тя участва в първото си състезание. Работи през цялата необходима социална година след завършване на образованието си.

Не изпускай тези оферти:

Спомня си, че е започнала да се занимава с гимнастика още в ранна възраст и че родителите ѝ са я научили на много неща за нея. Самите те не са били гимнастици и тъй като им се наложило да се преместят на различни места, тя трябвало да спре да се занимава с гимнастика.

Скоро тя получава вниманието на медиите.

Многобройните видеоклипове на Куас в YouTube от Turnier der Meister, които включват нейни тренировки, стават вирусни и получават милиони гледания през 2012 г., когато тя е на 86 години. Историята ѝ е отразена от много германски и международни издания и телевизионни мрежи. Същата година (2012 г.) Световните рекорди на Гинес я признават и сертифицират с титлата „Най-възрастната гимнастичка в света“.

Говорейки за тайната на успеха си, Куас заяви, че всичко се дължи на нейната много добре балансирана, здравословна диета. Тя се старае да не яде нито прекалено много, нито прекалено малко, а това, което е важно за нея, е да яде много зеленина. Тя доказва, че да се грижи добре за тялото си е задължително, а ние не можем да не се съгласим с нея.

Нейните невероятни трикове с успоредка ще продължат да удивляват всички.

Куас често е забелязвана да носи отличителното си зелено трико от смачкано кадифе, докато изпълнява предизвикателните съчетания на успоредка. Всеки, който стане свидетел на невероятните ѝ подвизи, ще остане безмълвен и възхитен от това, което не много млади хора могат да правят в днешно време.

Възрастови ограничения? Тя никога не е мислила за това!

Въпреки че се занимава с гимнастика само два пъти седмично, тя продължава да спортува по един час всеки ден, като обикновено се разхожда или плува. Няма никакви здравословни проблеми, а в едно интервю тя казва: „Нямам никакви притеснения за здравето си.

Тялото ми е тренирано до такава степен, че мога да правя всички тези упражнения и движения удобно.“ Тя завърши речта си, като посъветва младите хора да намерят най-добрия за тях спорт, какъвто и да е той, и да започнат.

Никога не е късно да блеснете, не сте ли съгласни? Смятате ли, че възрастта има нещо общо със здравото тяло?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Като видях какво си отглежда съседката у тях, загубих дума направо. Веднага си посадих и аз и вече имам даже плод
Next: Между две баби на пазара: 4 момчета се качиха почерпани в кола и се блъснаха! В багажника откриха голям урок!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.