Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неадекватно жури провали Звездите в нас
  • Новини

Неадекватно жури провали Звездите в нас

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
jirasrasroasor.jpg

Неадекватното жури на новото предаване „Звездите в нас“ провали иначе забавното шоу. Риалитито стартира на 11 септември, като водещите Мария Игнатова и Ненчо Балабанов се справяха сравнително добре с ролята си.

Журито в състав Дони, Виктор Калев, Софи Маринова и Тита обаче остави лошо впечатление у зрителите. Двете дами бяха доста неадекватни и не знаеха къде са и защо се намират там.

 

Блондинката може да изглежда добре, да стои красиво на екран, но мястото й определено не е в журиращия състав на новото музикално предаване в националния ефир, категорични са зрители и хора от телевизионните среди.

Не изпускай тези оферти:

 

Самата изпълнителка призна в сутрешния блок на Нова тв, че е била много изненадана от поканата да е жури и не е очаквала точно тя да оценява участниците.

 

„Не се чувствам толкова компетентна да осъждам хората дали са добри, а внимавам дали са хванали образа. Всеки един изпълнител, когото имитират си има специфични и характерни черти“ разкри певицата от Тутракан.

Младата звезда показа, че мястото й изобщо не е в журито. На първото предаване си пролича, че 23-годишната изпълнителка не е подготвена за такава стъпка.

 

Освен твърде беден речник, имаше и селски възклицания като „Мале, мале…“, които ги чувахме през цялото време.

 

По всичко личеше, че блондинката изпитва дискомфорт от мястото, което е заела и колкото и да иска да блесне в нова светлина, получи по-скоро лоша услуга за самата нея.

 

„За мен е шок да стоя на тази маса и да оценявам. Малко ми е неудобно така да ги оценявам“, призна Тита, която явно усети, че се излага.

Виктор Калев внесе най-много неподправен смях в предаването. „Звездите в нас“ приличат на „Като две капки вода“, но разликата е в това, че в новото шоу са отбори, докато в „Капките“ са индивидуални изпълнители. Отборите са от трима човека, но те имитират един изпълнител.

Трима от участниците влязоха в образа на рок групата „Рамщайн“, но журито се оказа неподготвено, пише „Уикенд“. Софи Маринова и Тита дори не бяха чували за групата и творчеството им. „Нямат грам музикална култура извън собствения стил и жанр. Момчетата бяха супер!

 

Не е нормално трима от четирима в журито да не знаят кои са „Рамщайн“ и да пискат като Тита „Ау, колко са страшни“ – коментират възмутени зрители на новото предаване.

„Форматът е доста интересен, участниците до този момент са супер свежи. Само не мога да разбера логиката в това половината жури да нямат елементарно образование и поведение.

 

Обидно е и за зрителите, и за участниците. Отврат са тези двете „дами“ и „Малко несериозно ми е журито – те просто не познават музиката не са си направили труда поне да прочетат нещо.

 

Няма как това да е жури на такъв формат. Разочарование, и то голямо“ – това са само част от мненията на шашардисаните зрители на иначе забавното шоу.

 

Тита беше попиляна от критика, а Софи Маринова каза около 30-40 пъти „нали“ само в първия епизод на предаването. „Много сте хубави! Нали сте от моята порода. Нали и песента е хубава.

 

Това момче, нали е момче, че не мога да го разпозная, та то пя много добре. Нали, получиха му се нещата. Имам предвид, че не пролича, че пее мъж, нали е женски образ“ – с това се изчерпват думите на Софка в шоуто.

 

След представянето на първите четири отбора се видя, че по-добрите отпаднаха за сметка на не толкова силни имитации, каквато беше на отбора „Софи Маринова“, в който имаше само една добра интерпретаторка.

Останалите бяха посредствени и нямаха нищо общо с оригинала.

 

Вероятно заради журиращата ромска перла, отбора премина напред, а например отборите „Лили Иванова“ и „Дуа Липа“ бяха на едно по-високо ниво в представянето си.

Виктор Калев и певицата Тита са част от състава му, но публиката ги попиля заради неадекватното им решение да изгони най-талантливия отбор и съответно в предаването на продължи най-слабият.

Освен с некомпетентността си, журито прикова вниманието с едно от изказванията на Виктор Калев по повод огромната гръдна обиколка на изпълнителката на „Антилопа“.

В шоуто се появи участничка с доста пищна пазва, а актьорът се ококори и открито заяви, че Тита има достойна конкуренция в шоуто. „Тита, ама и тя е шупнала като теб“, което предизвика смях сред останалите, а певицата потъна вдън земя от срам.

Нейната звезда изгря преди години на сцената на „X Factor“ и оттогава е любимка на Маги Халваджиян, който я бута във всеки свой формат. Очакванията за новото жури в състав Виктор Калев, Софи Маринова, Тита и Дони бяха големи, но бързо попарени с първия епизод.

Те изгониха „Отбор Лили Иванова“, който се оказа любим на зрителите. Самото жури също се прехласна по таланта на тримата певци, но предпочетоха напред в предаването на продължи „Отбор Елвис Пресли“ и „Отбор Софи Маринова“, който се оказа най-нехаресван от зрителите.

„Закривайте предаването. Няма никаква логика в избора на журито. Изглежда са неспособни са взимат правилни решения. Ще гледам още един епизод и ако отново стана свидетел на такава неадекватна реакция от тяхна страна, го зачерквам. „Гласът на България“ е по-добрият избор в случая“, гласи един от коментарите в мрежата, пише show.blitz.bg

 

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кошмарна катастрофа с трамвай в София
Next: Експерт: До края на 2022 г. цените на имотите ще паднат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.