Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невена Коканова: изгубих дар слово, когато незрящата Ванга успя да набере само бели цветя за Людмила
  • Новини

Невена Коканова: изгубих дар слово, когато незрящата Ванга успя да набере само бели цветя за Людмила

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
fsdgsgerhgerhre.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Невена Коканова пред близки разказала, че заварила пророчицата ужасно разстроена от внезапната смърт на Живкова. Лично носила камъни на майстора бай Димитър да строи дувара й в габровското село Иглика, ушила собственоръчно перденца от червена басма на бели квадратчета

Българската киноикона била силно вярваща и за да не я следи ДС, ходела с шал и очила да се моли в отдалечената от центъра църквичка в “Кремиковци”

Невена Коканова, която миналата седмица щеше да навърши 80 г., гостувала често на баба Ванга, макар че никога приживе не е разказвала за нея. Според близки на легендарната актриса тя буквално боготворяла петричката пророчица. Когато имала личен проблем, се обръщала към своя приятелка с думите: “Хайде да ходим за малко на юг”.

Използвала фразата като кодово название да отиде при баба Ванга. Посещението в онзи край изисквало човек да се сдобие с открит лист от МВР, тъй като Петрич се намира в гранична зона и не всеки бил допускан дотам. Властите се опасявали някой да не избяга от народната република.

Чаровната актриса се сдобива с постоянен достъп, когато през юни 1981 г. е избрана за народен представител.
Мандатът й приключва през 1986 г.

При една от първите си визити при петричката пророчица след клетвата си като депутат Коканова станала свидетел на невероятна сцена. На връщане от море красивата актриса решила да се отбие в Петрич. Случило се малко след смъртта на Людмила Живкова на 21 юли 1981 г., за която е известно, че постоянно е ходила да се съветва с баба Ванга. Невена заварила пророчицата ужасно разстроена от кончината на дъщерята на бившия Първи.

Ясновидката отправила необичайна молба към гостенката си. Поискала да занесе цветя от градината на Рупите на гроба на Людмила Живкова.

Ванга била известна сред близки и познати, че не дава да се откъсне нито едно цвете, защото смятала, че това е осакатяване на живо същество. Но тогава нарушила железния си принцип. И нещо повече – излязла в двора на къщата си и пред смаяните очи на актрисата, въпреки че била незряща, откъснала единствено и само бели цветя. Не сбъркала нито веднъж. По какво шесто чувство се е водила и как ги е подбрала, остава абсолютна мистерия. Но знаела, че приживе Людмила много обичала белия цвят.

“Онемях”, разказала Невена Коканова на своя близка за момента, в който видяла как Ванга подминава другите цветя, които не са бели.

Въпреки честите си визити при пророчицата българската киноикона не била суеверна. Напротив, била силно вярваща, което в годините преди 1989 г. не било престижно. Държавна сигурност дори следяла кой влиза по църквите.

Властите непрекъснато я критикували за религиозността й. Тя обаче продължила да бъде ревностна мирянка. За да си няма проблеми и за да не бъде разпознавана, че отива да се моли на Бога, Невена Коканова си избрала малък и отдалечен от центъра на София храм – църквата в кв. „Кремиковци“. Не в известния манастир, а в самия квартал.

Мястото не блестяло със старинни икони на известни майстори, но звездата на българското кино го харесвала, защото можела да го посещава инкогнито. Разбира се, винаги покривала главата си с шал, каквато е традицията през вековете за жените.

Слагала и тъмни очила, за да не бъде разпозната. Чинно спазвала всички религиозни обичаи. Един път на Коледа отишла в „Кремиковци“ със своя приятелка да се причести. Свещеникът беседвал дълго с всеки мирянин.

Невена Коканова не искала никого да пререди. Докато изчаквала цялата опашка, споделила пред близката си: „Да знаеш, че съм много грешна

Дошла съм да се причестявам, а през цялото време си мисля за киселото зеле и сармите, които майка ми е сготвила. Текат ми лигите, а всеки момент ще вляза да се причестявам“.

Обичала да си похапва – най-вече постно. Никога през живота си не е спазвала диети. Специалитетът й бил зелен боб, в чиято рецепта няма вода. Редяла един пласт зелен фасул, след това лук, чесън и домати и така натрупвала няколко етажа.

Добавяла олио, джоджен и девесил – популярните навремето подправки. Във фурната доматите пускали сос и така яхнията се задушавала.

„Ставаше като мозък. Тогава нямаше гурме“, допълни нейната приятелка, с която „168 часа“ разговаря.

Готвенето не е единствената домакинска работа, която Невена Коканова обичала. Звездата на българското кино не страняла от семейните си ангажименти.

Собственоръчно ушила от червена басма на бели квадратчета перденцата на къщата си в село Иглика, обрамчени с бяла шевица.

Когато нейният приятел – археологът Дикран Балабанян, я завел там, тя се влюбила в това място, разположено между Габрово и Дряново.

Купила плевня и къща с пръстен под, каквито са обикновените селски постройки.

Имала страхотен вкус към подредбата вкъщи, била жена с усет за обзавеждането.

Лично носила камъни на майстора дядо Димитър, който строял дувара й.

Прекопала дръвчетата в двора, садила и отглеждала цветята. Освен котки и кучета отглеждала и козички. Станала любимка на цялото село, защото благодарение на нея им прекарали вода. Не можели да съберат достатъчно пари и накрая Невена Коканова додала остатъка.

„Спечели ги не защото е известна личност, а със своята женска сила. Срещу нея живееше една баба Кина. Не е имало случай Невена да сготви и да не й занесе да си хапне или да я викне на гости“, разказаха нейни близки.

Тя не просто играла главната роля във филма „Най-добрият човек, когото познавам“, но действително била изключително сърдечна и добра. Обичала не само своето, но и всички деца. Близките й разказват, че през 61-годишния си живот успяла да кръсти около 130 деца, на никого не отказала да бъде кръстница. Става дума не за известни хора, а за обикновени деца от селата или от родната й Дупница, или от селото, в което почти се била преселила в последните си години – Иглика.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На съселяни им писна от джигитите, които минават през селото им, и взеха нещата в свои ръце
Next: Хората си мислят, че цените спадат и се задържат, а се оказа, че ни цакат по друг начин в магазините

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.