Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невена Коканова: Онемях, когато незрящата Ванга набра само бели цветя за Людмила
  • Новини

Невена Коканова: Онемях, когато незрящата Ванга набра само бели цветя за Людмила

Иван Димитров Пешев март 6, 2023
kokakdkasdiasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пред близки разказала, че заварила пророчицата ужасно разстроена от внезапната смърт на Живкова, научи ТРГ.

Лично носила камъни на майстора бай Димитър да строи дувара й в габровското село Иглика, ушила собственоръчно перденца от червена басма на бели квадратчета

Българската киноикона била силно вярваща и за да не я следи ДС, ходела с шал и очила да се моли в отдалечената от центъра църквичка в “Кремиковци”

Невена Коканова, която миналата седмица щеше да навърши 80 г., гостувала често на баба Ванга, макар че никога приживе не е разказвала за нея. Според близки на легендарната актриса тя буквално боготворяла петричката пророчица. Когато имала личен проблем, се обръщала към своя приятелка с думите: “Хайде да ходим за малко на юг”.

Използвала фразата като кодово название да отиде при баба Ванга. Посещението в онзи край изисквало човек да се сдобие с открит лист от МВР, тъй като Петрич се намира в гранична зона и не всеки бил допускан дотам. Властите се опасявали някой да не избяга от народната република.

Чаровната актриса се сдобива с постоянен достъп, когато през юни 1981 г. е избрана за народен представител Мандатът й приключва през 1986 г. При една от първите си визити при петричката пророчица след клетвата си като депутат Коканова станала свидетел на невероятна сцена. На връщане от море красивата актриса решила да се отбие в Петрич.

Случило се малко след смъртта на Людмила Живкова на 21 юли 1981 г., за която е известно, че постоянно е ходила да се съветва с баба Ванга. Невена заварила пророчицата ужасно разстроена от кончината на дъщерята на бившия Първи.

Ясновидката отправила необичайна молба към гостенката си. Поискала да занесе цветя от градината на Рупите на гроба на Людмила Живкова.

Ванга била известна сред близки и познати, че не дава да се откъсне нито едно цвете, защото смятала, че това е осакатяване на живо същество. Но тогава нарушила железния си принцип. И нещо повече – излязла в двора на къщата си и пред смаяните очи на актрисата, въпреки че била незряща, откъснала единствено и само бели цветя. Не сбъркала нито веднъж. По какво шесто чувство се е водила и как ги е подбрала, остава абсолютна мистерия. Но знаела, че приживе Людмила много обичала белия цвят.

“Онемях”, разказала Невена Коканова на своя близка за момента, в който видяла как Ванга подминава другите цветя, които не са бели.

Въпреки честите си визити при пророчицата българската киноикона не била суеверна. Напротив, била силно вярваща, което в годините преди 1989 г. не било престижно. Държавна сигурност дори следяла кой влиза по църквите.

Властите непрекъснато я критикували за религиозността й. Тя обаче продължила да бъде ревностна мирянка. За да си няма проблеми и за да не бъде разпознавана, че отива да се моли на Бога, Невена Коканова си избрала малък и отдалечен от центъра на София храм – църквата в кв. „Кремиковци“. Не в известния манастир, а в самия квартал.

Мястото не блестяло със старинни икони на известни майстори, но звездата на българското кино го харесвала, защото можела да го посещава инкогнито. Разбира се, винаги покривала главата си с шал, каквато е традицията през вековете за жените.

Слагала и тъмни очила, за да не бъде разпозната

Чинно спазвала всички религиозни обичаи. Един път на Коледа отишла в „Кремиковци“ със своя приятелка да се причести. Свещеникът беседвал дълго с всеки мирянин. Невена Коканова не искала никого да пререди. Докато изчаквала цялата опашка, споделила пред близката си: „Да знаеш, че съм много грешна. Дошла съм да се причестявам, а през цялото време си мисля за киселото зеле и сармите, които майка ми е сготвила. Текат ми лигите, а всеки момент ще вляза да се причестявам“.

Обичала да си похапва – най-вече постно. Никога през живота си не е спазвала диети. Специалитетът й бил зелен боб, в чиято рецепта няма вода. Редяла един пласт зелен фасул, след това лук, чесън и домати и така натрупвала няколко етажа.

Добавяла олио, джоджен и девесил – популярните навремето подправки. Във фурната доматите пускали сос и така яхнията се задушавала.

„Ставаше като мозък. Тогава нямаше гурме“, допълни нейната приятелка, с която „168 часа“ разговаря.

Готвенето не е единствената домакинска работа, която Невена Коканова обичала. Звездата на българското кино не страняла от семейните си ангажименти.

Собственоръчно ушила от червена басма на бели квадратчета перденцата на къщата си в село Иглика, обрамчени с бяла шевица. Когато нейният приятел – археологът Дикран Балабанян, я завел там, тя се влюбила в това място, разположено между Габрово и Дряново.

Купила плевня и къща с пръстен под, каквито са обикновените селски постройки.

Имала страхотен вкус към подредбата вкъщи, била жена с усет за обзавеждането.

Лично носила камъни на майстора дядо Димитър, който строял дувара й.

Прекопала дръвчетата в двора, садила и отглеждала цветята. Освен котки и кучета отглеждала и козички. Станала любимка на цялото село, защото благодарение на нея им прекарали вода. Не можели да съберат достатъчно пари и накрая Невена Коканова додала остатъка.

„Спечели ги не защото е известна личност, а със своята женска сила. Срещу нея живееше една баба Кина. Не е имало случай Невена да сготви и да не й занесе да си хапне или да я викне на гости“, разказаха нейни близки.

Тя не просто играла главната роля във филма

„Най-добрият човек, когото познавам“,

но действително била изключително сърдечна и добра. Обичала не само своето, но и всички деца. Близките й разказват, че през 61-годишния си живот успяла да кръсти около 130 деца, на никого не отказала да бъде кръстница. Става дума не за известни хора, а за обикновени деца от селата или от родната й Дупница, или от селото, в което почти се била преселила в последните си години – Иглика.

Източник: 168chasa

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайни емисари изпитвали Ванга
Next: Крумова и Костадинов викат и се обиждат в ефир, стана голям скандал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.