Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невероятен разказ: Човекът, който попадна в 2749 г. и се върна да разкаже
  • Новини

Невероятен разказ: Човекът, който попадна в 2749 г. и се върна да разкаже

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2023
rarakrzksrkasoras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ал Билек, който твърди, че през 1943 година е бил един от участниците в легендарния Филаделфийски експеримент, неведнъж е разказвал за своето невероятно пътуване осем века в бъдещето.

По думите на американеца той успял да прекара шест седмици в 2137 година и две години в 2749 г.

Като доказателство мъжът описал събития от бъдещето, които, изглежда, днес започват да се сбъдват. Билек твърдял, че след осем столетия на планетата ще се възцари нещо като социалистически строй без правителства, а съществените изменения на климата, наблюдавани сега, ще имат катастрофален характер.

Пътуване в бъдещето

На 13 август 1943 година Ал бил на кораба DE 173, който същия ден изчезнал по непостижим начин. След като американските военни започнали експеримента, Билек загубил съзнание и се събудил в 2137 г. в болница от бъдещето.

Там го лекували от радиационно поражение, предизвикано или от експеримента, или от пътуването във времето, или от двата фактора, взети заедно. Лекарите използвали някакво светлинно и вибрационно оборудване, което оказало невероятен ефект върху пациента и го направило отново напълно жизнеспособен.

Повечето информации за бъдещето Ал черпил, гледайки телевизия в болничната стая. Оказало се, че глобалните климатични изменения, започнали през 2025 година, преобразили нашата планета до неузнаваемост.

Очертанията на сушата и бреговете на Европа и Америка значително се различават в бъдещето от това, което наблюдаваме сега. Нивото на Световния океан се е покачило толкова силно, че американският щат Флорида се оказал изцяло под вода.

Джорджия се е превърнала в крайбрежен щат, а Мисисипи е станал вътрешен воден път. Великите езера са се съединили ведно, образувайки колосален водоем. Инфраструктурата на Съединените щати се оказала разрушена.

Иде Трета световна война

През 2137 година по думите на Билек на територията на днешна Америка ще действа своеобразно локално военно положение, като няма да има централно правителство.

Магнитните полюси ще започнат да се изместват, но човечеството ще успее да създаде изкуствени и да предотврати свързаните с обръщането на полюсите катастрофи.

Поради катаклизми, Трета световна война и нови болести населението на планетата ще намалее до триста милиона души.

Също така в бъдещето ще стане известно че от 1954 до 2020 г. американското правителство е владеело извънземни технологии и ги е използвало активно.

Всъщност Третата световна война щяла да започне сравнително скоро, според твърденията на американеца. В нея Русия и Китай ще се сражават с Америка и Европа. В тази война ще бъде използвано ядрено оръжие, но след нейния край иновационните технологии ще позволят бързо да се отстрани радиацията от Земята.

Още по-далече в бъдещето

Американецът твърди, че след това е попаднал в 2749 г., където видял градове, плуващи по Световния океан. Светът се управлявал от огромен компютър, чиито интелектуални възможности превишавали тези на цялото човечество, взето заедно.

Започнало развитието на телепатията. Правителствата напълно престанали да съществуват и човечеството, достигнало принципно ново ниво на развитие, живеело като единна нация. Структурата на земното общество се оказала социалистическа – всеки човек имал всичко необходимо за живот.

Ал Билек не знаел как е попаднал в бъдещето, още повече как е успял да се върне назад. Твърденията на американеца за пътешествия във времето били взети на подбив от учените. И все пак мъжът бил сигурен, че бъдещето изглежда точно така, както го разказвал.

Впрочем Билек неведнъж споделял, че бъдещето не е предопределено и че човечеството може да го промени и без необходимост от Трета световна война и други безобразия на родната си планета.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По-лошо е, отколкото си мислехмете! Ето какво не е наред с хората, които гризат ноктите си
Next: Медицинска сестра: Бог е искал да спася живота на изхвърленото бебе, затова ме изпрати в точното време, на точното място

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.