Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невероятни разкрития за скрит планински плаж у нас, който смълча всички
  • Новини

Невероятни разкрития за скрит планински плаж у нас, който смълча всички

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
stwqtwqsysys.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българската природа е уникална! Може и да не го осъзнаваме, но е така.

Сега в сезона на жегите мнозина тръгват към плажовете на Черно море, за да търсят прохлада. Но знаете ли, че имаме и страхотни планински плажове?

Да, точно така.

Но да започнем с малко информация за кърджалийското село Китница – стръмното село на трудолюбивите, гостоприемните, на естетите.

Последното е определение на художник, посетил това разположено на 435 метра надморска височина (до сградата на кметството) ардинско село.

„Дедите ви щом видели тази прекрасна гледка, решили да изградят къщите си тук“ – това е казал творецът и оставил на четката да пресъздаде върху платното смисъла на краткия ни живот, видян през прозорците на старите къщи в Китница.

Селото в най-добрите му времена – 60-те години на миналия век, е наброявало 770 души, днес тук са останали да живеят малко над 100 души.

Застроено е на югозапад от билото на нисък хълм, отстоящ на 2,5 километра от началото на язовир „Кърджали“ и на около 300 метра от река Арда.

Под селото е местността Ятаджък алтъ. Ятаджък е старото наименование на селото. Китница става през 1934 година.

Ятаджък алтъ, сиреч – Под Китница, е уникален песъчлив плаж от 100 години. Така казват местните. „Бабите са ни разказвали, че тук са прали чергите“, припомнят китничани, цитирани от 24rodopi.com.

Може да е райско място за почивка, но усетите ли първите дъждовни капки, качвайте се горе в селото, защото реката бързо приижда и през годините е взимала жертви.

Всъщност, наблизо е прословутият бетонен мост, който остава под вода при порои, а няколко села остават изолирани, защото големият мост бе разрушен от страшната на моменти Арда.

В Китница казват още: Поколенията помнят и разказват какви поражения е правела придошлата Арда, но вече 100 години плажът си стои.

Родопите не са известни с плажове, тъй като най-важната река – Арда, особено в горната й част, е бързотечна и с каменно корито.

Не така мислят обаче тези, които знаят за плажа „Ятаджък алтъ“. Хората от микрорайона, че и от Ардино идват на пикник и разходки край водата.

За широката песъчлива ивица, завърнал се тези дни турист от Несебър казва:

Плаж на река в планината – това звучи прекрасно, но го има и в реалността. Възможност за релакс – на чист въздух в Родопите, стъпвайки по пясъчна зона – „роднина“ на морски плаж. Това е Ятаджък алтъ.

Какво да кажем – познавач, бил е и там, и тук! /

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Ани А. Салич: Писна ми да чета такива неща, казва Ви истината, публикува снимки на къщата и автомобилния си талон
Next: Изнесе се на рождения ден на дъщеря ни, а аз вече с гордост се наричам самотен баща

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.