Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невероятно, но факт! Жилищата в тези български градове поевтиняват
  • Новини

Невероятно, но факт! Жилищата в тези български градове поевтиняват

Иван Димитров Пешев декември 27, 2023
bfdbgfgfhjgfjhgj.png

В Пловдив и Стара Загора отчитат спад на цените на тримесечна база през третото тримесечие, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).

Между юли и септември цените на жилищата в София са поскъпнали със 7%, като забавят ръста си спрямо 8,8 на сто предходното тримесечие. Те започнаха годината с повишение от 7,2%. София е на второ място сред шестте града с население над 120 хил. души у нас по най-бавен годишен ръст на цените на жилищата през третото тримесечие след Стара Загора. Цените забавят ръста си и на тримесечна база до 3,8%, след като предходното тримесечие той достигна 4,9 на сто.

Във втория по големина град у нас Пловдив годишният ръст на цените на жилищата също се е забавил до най-ниското си ниво от началото на годината от 8,1%. Забавянето спрямо второто тримесечие е значително, тъй като тогава жилищата в Града под тепетата поскъпнаха двуцифрено със 17,6 на сто. При сравнение с второто тримесечие те дори поевтиняват с 2,9%, първи тримесечен спад от началото на годината.

Лидер по ръст на цените на жилищата в страната през третото тримесечие е Русе, където жилищата са поскъпнали с 20% спрямо година по-рано, но и базата в дунавския град е по-ниска, отколкото в столицата и в някои други големи градове. На второ място е Варна с ръст от 16,2% на годишна база, но той все пак се забавя спрямо второто тримесечие, когато достигна 20,3%. Поскъпването на жилищата в морската столица се забавя и на тримесечна база до 3,3% след ръст от 7,9% между април и юни.

Обратна е тенденцията в другия голям морски град Бургас, където годишният ръст на цените се е ускорил до 15,6% през третото тримесечие след покачването с 12,7 на сто предходното тримесечие. Само за едно тримесечие жилищата в града са поскъпнали с 4%, след като през второто тримесечие беше отчетен спад от 1,1%.

В Стара Загора цените на жилищата са се повишили с 4,6% на годишна база, най-ниския ръст от началото на годината. На тримесечна база те спадат за второ поредно тримесечие с 2,3% след сходно понижение между април и юни.

Интересно наблюдение е, че с изключение на София новите жилища са поскъпнали по-бързо от старите през третото тримесечие на годишна база, докато доскоро тенденцията беше обратната.

На национално равнище цените на жилищата са нараснали с най-бавния си темп от началото на годината от 9,2%. Те започнаха 2023 г. с повишение от 9,5 на сто, а през второто тримесечие то се ускори до 10,7 на сто.

Ръстът на цените на жилищата в страната се забавя и на тримесечна база до 2,7%, след като през лятото беше отчетено поскъпване с 4,3 на сто. В началото на годината цените на жилищата у нас се повишиха с 1,6% на тримесечна база.

НСИ публикува данни и за броя на продажбите на новопостроени и съществуващи жилища, закупени от домакинствата. През третото тримесечие те са намалели с 8,7% на годишна база в цялата страна, като спадът при продажбите на нови жилища е значително по-голям в сравнение със съществуващите.

Спад има и във всички шест големи града у нас, като той е най-малък в Бургас (-5,5%) и в София (-9,9%). В Пловдив понижението е с 16,4% на годишна база, а във Варна достига 12,2 на сто. В Русе продажбите намаляват с 22% спрямо година по-рано, а в Стара Загора – с 15,8 на сто.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 1 януари: Цакат ни с нова такса в магазини, а спасение няма!
Next: Ето на колко градуса трябва да спим, ако искаме да не се изнежим и да вдигнем имунитета си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.