Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невероятно, но факт! Жилищата в тези български градове поевтиняват
  • Новини

Невероятно, но факт! Жилищата в тези български градове поевтиняват

Иван Димитров Пешев декември 27, 2023
bfdbgfgfhjgfjhgj.png

В Пловдив и Стара Загора отчитат спад на цените на тримесечна база през третото тримесечие, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).

Между юли и септември цените на жилищата в София са поскъпнали със 7%, като забавят ръста си спрямо 8,8 на сто предходното тримесечие. Те започнаха годината с повишение от 7,2%. София е на второ място сред шестте града с население над 120 хил. души у нас по най-бавен годишен ръст на цените на жилищата през третото тримесечие след Стара Загора. Цените забавят ръста си и на тримесечна база до 3,8%, след като предходното тримесечие той достигна 4,9 на сто.

Във втория по големина град у нас Пловдив годишният ръст на цените на жилищата също се е забавил до най-ниското си ниво от началото на годината от 8,1%. Забавянето спрямо второто тримесечие е значително, тъй като тогава жилищата в Града под тепетата поскъпнаха двуцифрено със 17,6 на сто. При сравнение с второто тримесечие те дори поевтиняват с 2,9%, първи тримесечен спад от началото на годината.

Лидер по ръст на цените на жилищата в страната през третото тримесечие е Русе, където жилищата са поскъпнали с 20% спрямо година по-рано, но и базата в дунавския град е по-ниска, отколкото в столицата и в някои други големи градове. На второ място е Варна с ръст от 16,2% на годишна база, но той все пак се забавя спрямо второто тримесечие, когато достигна 20,3%. Поскъпването на жилищата в морската столица се забавя и на тримесечна база до 3,3% след ръст от 7,9% между април и юни.

Обратна е тенденцията в другия голям морски град Бургас, където годишният ръст на цените се е ускорил до 15,6% през третото тримесечие след покачването с 12,7 на сто предходното тримесечие. Само за едно тримесечие жилищата в града са поскъпнали с 4%, след като през второто тримесечие беше отчетен спад от 1,1%.

В Стара Загора цените на жилищата са се повишили с 4,6% на годишна база, най-ниския ръст от началото на годината. На тримесечна база те спадат за второ поредно тримесечие с 2,3% след сходно понижение между април и юни.

Интересно наблюдение е, че с изключение на София новите жилища са поскъпнали по-бързо от старите през третото тримесечие на годишна база, докато доскоро тенденцията беше обратната.

На национално равнище цените на жилищата са нараснали с най-бавния си темп от началото на годината от 9,2%. Те започнаха 2023 г. с повишение от 9,5 на сто, а през второто тримесечие то се ускори до 10,7 на сто.

Ръстът на цените на жилищата в страната се забавя и на тримесечна база до 2,7%, след като през лятото беше отчетено поскъпване с 4,3 на сто. В началото на годината цените на жилищата у нас се повишиха с 1,6% на тримесечна база.

НСИ публикува данни и за броя на продажбите на новопостроени и съществуващи жилища, закупени от домакинствата. През третото тримесечие те са намалели с 8,7% на годишна база в цялата страна, като спадът при продажбите на нови жилища е значително по-голям в сравнение със съществуващите.

Спад има и във всички шест големи града у нас, като той е най-малък в Бургас (-5,5%) и в София (-9,9%). В Пловдив понижението е с 16,4% на годишна база, а във Варна достига 12,2 на сто. В Русе продажбите намаляват с 22% спрямо година по-рано, а в Стара Загора – с 15,8 на сто.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 1 януари: Цакат ни с нова такса в магазини, а спасение няма!
Next: Ето на колко градуса трябва да спим, ако искаме да не се изнежим и да вдигнем имунитета си

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.