Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невиждано чудо в Родопите: Беше предсказано, но никой и сега не вярва
  • Новини

Невиждано чудо в Родопите: Беше предсказано, но никой и сега не вярва

Иван Димитров Пешев април 29, 2023
amssslinkasnasn.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Учени го прогнозираха още преди години. Вече е факт. Източните Родопи все повече се доближават до климата на Северна Гърция, пише „24rodopi“.

В кирковското село Хаджийско стопанка се радва на… маслини в двора си. Жената има три дръвчета. „Засега само пробвам“, сподели тя.

За първи път едното растение дава плод. Очаква догодина и от останалите. Ако всичко е наред, ще направи и първата маслинова горичка.

Маслината е вечнозелено дълголетно дърво, което расте много бавно. Младата фиданка има гладка сива кора, но с годините стъблото става все по-грапаво. Листата са удължени, сиво-зелени. Цветовете са малки, бели и ароматни. Плодът на маслината е костилков, а формата му е кръгла или овално-удължена. Цветът на кожицата варира от виолетов до черно-син.

Какви са изискванията:

Взискателна е към температурата. Нуждае се от много слънце – грещо лято и мека зима. Въпреки това е един от най-студоустойчивите субтропични видове.

Силните ветрове през зимата могат да причинят повреди по листата, пъпките и по тънките клони. Най-чувствителни на ниски температури са цветовете на маслината – издържат до минус 2 градуса.

Има много добра сухоустойчивост. Листата й са със защитно покритие, които позволява да се отглежда в изключително засушливи райони. Въпреки това за да се получават високи добиви, големите насаждения се поливат, както и дръвчетата в любителските градини.

Маслината се нуждае най-много от вода в периодите: от началото на вегетацията до началото на цъфтежа и при нарастване на плодовете до началото на оцветяването им.

Светлолюбиво растение е. Не понася засенчване, затова се засажда на добре огрявано от слънцето място.

Не е претенциозна към почвите, отглежда се и на много бедни почви, като песъчливи, дори каменисти. Най-подходящи са леки, аерирани и водопропускливи, а неподходящи – тежките, глинести, влажни и с високи подпочвени води.
Кои са основните грижи за дръвчето

Младото и неплододаващо маслиново дръвче се полива няколко пъти през вегетацията. През есента трябва да се подхрани, като се използва следата ориентировъчна норма на 1 дърво: 200-300 грама суперфосфат и 50-100 грама калий.

През пролетта в началото на вегетацията се внася азотният тор – 200-250 грама.

Щом дръвчето започне да плододава, подхранването се увеличава.

Маслиновото дръвче встъпва в плододаване на 3-ата година след засаждането, а в пълно плододаване е около 10-15-ата година.

Маслината може да се отглежда и в саксия.
Прави се и слаба резитба, за да се формира
дръвчето

Едногодишното дръвче се реже до 50-70 см над почвената повърхност. По този начин се провокира израстването на странични клони около централния клон на 30-60 см от повърхността.

В първите години се правият леки резитби, основно за отстраняване на счупените клони. Оставят се 3-5 главни клона около централния клон, на 20-30 см един от друг. Така короната на дръвчето се оформя по-добре.

По-късно се прави и резитба за плододаване. С нея се цели да се засилят продуктивните клони. Препоръчва се леко подрязване на излишните клони веднага след формиране на малките плодчета.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я диетата без глад на Краси Радков, с която свали 15 кила за 2 месеца и изхвърли високото кръвно в коша
Next: Ергенът Евгени вече направи последни приготовления за сватбата в Пловдив с голямата си любов

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.