Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невиждано чудо в Родопите: Беше предсказано, но никой и сега не вярва
  • Новини

Невиждано чудо в Родопите: Беше предсказано, но никой и сега не вярва

Иван Димитров Пешев април 29, 2023
amssslinkasnasn.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Учени го прогнозираха още преди години. Вече е факт. Източните Родопи все повече се доближават до климата на Северна Гърция, пише „24rodopi“.

В кирковското село Хаджийско стопанка се радва на… маслини в двора си. Жената има три дръвчета. „Засега само пробвам“, сподели тя.

За първи път едното растение дава плод. Очаква догодина и от останалите. Ако всичко е наред, ще направи и първата маслинова горичка.

Маслината е вечнозелено дълголетно дърво, което расте много бавно. Младата фиданка има гладка сива кора, но с годините стъблото става все по-грапаво. Листата са удължени, сиво-зелени. Цветовете са малки, бели и ароматни. Плодът на маслината е костилков, а формата му е кръгла или овално-удължена. Цветът на кожицата варира от виолетов до черно-син.

Какви са изискванията:

Взискателна е към температурата. Нуждае се от много слънце – грещо лято и мека зима. Въпреки това е един от най-студоустойчивите субтропични видове.

Силните ветрове през зимата могат да причинят повреди по листата, пъпките и по тънките клони. Най-чувствителни на ниски температури са цветовете на маслината – издържат до минус 2 градуса.

Има много добра сухоустойчивост. Листата й са със защитно покритие, които позволява да се отглежда в изключително засушливи райони. Въпреки това за да се получават високи добиви, големите насаждения се поливат, както и дръвчетата в любителските градини.

Маслината се нуждае най-много от вода в периодите: от началото на вегетацията до началото на цъфтежа и при нарастване на плодовете до началото на оцветяването им.

Светлолюбиво растение е. Не понася засенчване, затова се засажда на добре огрявано от слънцето място.

Не е претенциозна към почвите, отглежда се и на много бедни почви, като песъчливи, дори каменисти. Най-подходящи са леки, аерирани и водопропускливи, а неподходящи – тежките, глинести, влажни и с високи подпочвени води.
Кои са основните грижи за дръвчето

Младото и неплододаващо маслиново дръвче се полива няколко пъти през вегетацията. През есента трябва да се подхрани, като се използва следата ориентировъчна норма на 1 дърво: 200-300 грама суперфосфат и 50-100 грама калий.

През пролетта в началото на вегетацията се внася азотният тор – 200-250 грама.

Щом дръвчето започне да плододава, подхранването се увеличава.

Маслиновото дръвче встъпва в плододаване на 3-ата година след засаждането, а в пълно плододаване е около 10-15-ата година.

Маслината може да се отглежда и в саксия.
Прави се и слаба резитба, за да се формира
дръвчето

Едногодишното дръвче се реже до 50-70 см над почвената повърхност. По този начин се провокира израстването на странични клони около централния клон на 30-60 см от повърхността.

В първите години се правият леки резитби, основно за отстраняване на счупените клони. Оставят се 3-5 главни клона около централния клон, на 20-30 см един от друг. Така короната на дръвчето се оформя по-добре.

По-късно се прави и резитба за плододаване. С нея се цели да се засилят продуктивните клони. Препоръчва се леко подрязване на излишните клони веднага след формиране на малките плодчета.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я диетата без глад на Краси Радков, с която свали 15 кила за 2 месеца и изхвърли високото кръвно в коша
Next: Ергенът Евгени вече направи последни приготовления за сватбата в Пловдив с голямата си любов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.