Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невиждан апокалипсис в Северозапада! Всичко е под вода във Враца, а във Вършец
  • Новини

Невиждан апокалипсис в Северозапада! Всичко е под вода във Враца, а във Вършец

Иван Димитров Пешев юни 11, 2022
vodaosievieriza.jpg

Обявиха частично бедствено положение в град Враца и квартал “Бистрец”. Причината са поройните дъждове. За изминалото денонощие количеството на валежите във Враца достигна над 80 л/кв.м. Нанесени са материални щети, съобщиха от общината.

Екипите на БКС и Пожарна безопасност работят по отстраняването на щети и отводняването на проблемни участъци. Същевременно, от началото на седмицата, служителите на общинското предприятие почистваха дъждоприемни шахти в града.

Преустановено е движението по бул. “Васил Кънчов” (посока София), в района на кръстовището с ул. “Георги Апостолов”. В момента екипите работят по отвеждането на водата.

Затруднено е движението и по пътя за пещера Леденика. Служители на местната администрация извършват огледи по места, като непрестанно се следят и нивата на речни корита и язовири на територията на общината.

Дъждът увреди улици и тротоари освен във Враца и в други населени места в Северозападна България. На места дъждът достигна до 105 л/кв. м. Община Враца обяви частично бедствено положение за града и квартал “Бистрец”.

От село Вършец бе разпространен клип, на който се вижда как камион изчезва в дере. Машината бива отнесена от придошлата вода.

Мазетата на няколко къщи в село Чупрене, област Видин са наводнени. На място има екипи на пожарната, които отводняват. Хората разказват, че след това водата отново прониква.

Местната река също е придошла.

В село Вършец улици са наводнени, а от силата на водата бе отнесена и машина. Проливните дъждове от последните 24 часа увеличиха рекордно нивото на река Ботуня, която минава край Вършец. Малко преди обед приливната вълна удари квартал Заножене. Живеещи там съобщиха за отнесели леки автомобили и камиони, като има и много наводнени къщи. Вече няколко часа положението е критично.

Огромната водна маса е отнесла 2 пешеходни моста и един за автомобили. Нивото почти е достигнало големия мост при ВЕЦ-а.
Под вода са голяма част от пътищата в района и това създава затруднение пред реагирането на спасителните екипи. Ако дъждовете продължат не е изключено в община Вършец да бъде обявено бедствено положение.

Кадри бяха разпространени от очевидци в мрежата.

Припомняме, че както БЛИЦ писа според прогнозата на синоптиците времето днес ще остане динамично. Над много райони в цялата страна ще продължи да се развива мощна купесто-дъждовна облачност.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Йордан Цонев рядко се изказва, но днес в най-критичния момент прочете тежката си присъда за кабинета Петков
Next: Стана ясна пенсията на Иван Костов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.