Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невиждан бум в селския ни туризъм, а в този край не вярват на очите си
  • Новини

Невиждан бум в селския ни туризъм, а в този край не вярват на очите си

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2023
sdefdsvdfggerger.png

През юли в селските региони – села и населени места с население под 10 000 жители, са осъществени малко над 1 млн. нощувки.

Селският туризъм се развива стабилно и през това лято се отчита интерес към обектите в малките населени места, което ще доведе и до увеличение на заетостта.

Местата за настаняване, които активно се използват в селския туризъм, са малко над 2500 с общо 120 хил. легла.

 

Най-много обекти за селски туризъм има в северна и югоизточна България. През тази година за първи път има ръст на нощувките в северозападния регион и селата около Враца, Монтана, както и в Ловешкия район. Данните са на Асоциацията на българските села.

 

Нейният председател Борислав Борисов посочи пред БНР, че за летния сезон тази година са очаквали да има лек спад, това обаче не е така:

„Няма спад. Очевидно се е запазила тенденцията хората да предпочитат да прекарват почивните си дни в България и именно в селските региони. Оказа се, че през тази година, за да се запази положителната тенденция в броя на настаняването в туристическите обекти, малко са паднали цените“.

 

По думите му в момента цените са стабилизирани. В нормалните обекти за настаняване – тези, които се управляват от семейства и малки предприемачи в селските райони, средната цена това лято се движеше между 40 и 60 лв. на човек на нощувка, каза Борисов и добави също, че се предлагат и доста луксозни къщи, където цените са по-високи.

„Не отчетохме спад спрямо заетостта през миналата година. Даже напротив – може би ще има около 5% ръст на общата заетост спрямо предходната година“, подчерта той и изрази очакването си тази тенденция да се запази.

 

Борислав Борисов напомни и големия скок на цените на недвижимите имоти в хубавите села около големите областни центрове. Това се случи след началото на пандемията от Covid-19. По думите му търсенето на къщи за живеене в селата е на рекордни нива. Според него обаче има сериозен дефицит на къщи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: И аз не вярвах, но реших да опитам – дерях се като магаре, но кашлицата ми мина много бързо
Next: Всички плачат от историята на тъжния музикант от Кърджали

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.