Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невиждан цирк в парламента! Радостин Василев праща в лудницата
  • Новини

Невиждан цирк в парламента! Радостин Василев праща в лудницата

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
rqwddsdbdbgdfg.png

Уникален цирк се вихри в парламента, а обидите летят из залата.

Скандални реплики си размениха в пленарната зала бившите съпартийци Искрен Митев от „Продължаваме промяната“ и Радостин Василев, който напусна парламентарната група на партията и в момента е независим депутат.

Повод стана забележката на Василев към Даниел Лорер от ПП-ДБ, че бил обърнал гръб на трибуната докато се обсъжда законопроектът за референдумите, внесен от „Възраждане“.

Той беше подкрепен с реплика от Цончо Ганев от „Възраждане“: „Мисля, че г-н Лорер го интересува един друг народ – неговият народ, не българският.

И по-скоро един друг парламент. Може би го интересува повече какво се случва в Кнесета (парламента на Израел – бел. ред.) , не го интересува какво се случва в българския парламент. В крайна сметка всеки си има приоритети“.

Искрен Митев излезе да защити колегата си от ПП: „Неуважаеми г-н Василев, нормално е, когато ви се изказвате от трибуната, не само г-н Лорер, ами всички да са обърнали гръб на най-големия предател в залата.

Абсолютно естествено е даже да излязат хората, защото вашите изказвания са абсолютно безсмислени и освен да кажете някоя лъжа от трибуната, нищо друго не може да се случи.

Неуважението на колегите към вас е абсолютно естествено, спрямо историята на вашите многократни предателства. Очаква се всички да ви обърнат гръб. Всички ще го видят, независимо, че направихте жалкия опит да се кандидатирате за кмет“.

Радостин Василев отговори доста остро: „Аз знам, че съм изпратил официално писмо до г-жа Цветеслава Гълъбова в Курило, за да видим дали има свободни бройки по здравна пътека и той да бъде лекуван.

„Принудително лечение чувам, че трябва да му се налага. Той е звезда в TikTok, предимно отрицателна звезда. Смеят му все всички на изказванията и показва как не бива да се държи един народен представител.

С обиди, квалификации, трудно му върви мисълта, но предвид лечението, което ще му наложим, предполагам това ще се подобри“, каза още той и предизвика оживление в залата, като на думите му най-звучно се разсмяха представителите на „Възраждане“.

Председателят на парламента се възмути: „След тази демонстрация на стендъп комедия, се нареждате заедно с г-н Митев днес в колектива на лицата със забележки“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имен ден: Красиви имена черпят днес, времето се обръща, сбъдват се желания
Next: Невероятна драма в Гърция! Кристина Димитрова живее втори живот

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.