Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Незабравими бисери и смешни моменти от родната казарма
  • Без категория

Незабравими бисери и смешни моменти от родната казарма

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Screenshot_3

Или всички с шинели, или никой без шинел.

Ставането е сутрин, точно в пет, независимо колко е часът!

Не ме правете на луд, аз да не падам за първи път от Марс!

Военното възпитание съществува и в други държави, в това число и чуждестранни.

Всички по окопите, а останалите след мен…

Ще дойде турското БНА и ще ви нагласи докато спите Г-н Редник!
(Майор Х от N-тото поделение)

Глей го ония! Стърчи като прасе в рядка кал!
(Майор от под. 32990)

Построили сте се под формата на буквата… на буквата… Абе нема такава буква, бе!
(Военен)

И запомнете, командирът на батальона не ходи пеш, той взима със себе си ГАЗ – 66 или заместинк командира.
(Военен)

По време на поход на войниците се полагат по 20 грама масло: 15 грама сутрин и 15 – вечерта…
(Военен)

Вие тук си спите, а там Родината я засипва снегът.
(Военен)

Алфа, бета и гама лъченията при ядрен взрив не могат да проникнат през вашата униформа. Най-много да минат през шубата и да стигнат до потника, не повече! Така че, при ядрен взрив изобщо не се притеснявайте за радиацията.
(Военен капитан, поделение Божурище)

Какво?! Къде си бил? В тоалетната? Абе вие още малко и на театър ще почнете да ходите…

Прострелката на автомат Калашников се извършва по мишени, представляващи картонен квадрат от черна хартия с размери 20 на 30 сантиметра…

Отивам да пусна една вода и да пия една такава.
(Военен)

Сирените вият, звънци, тревога, а той какво: в тоалетната – събул ми гащите, извадил ми го и пикае ли пикае.
(Военен)

Ще се движите по квадрат с четири страни така, че да се образува кръг!
(Военен)

Искам сега да си легнете културно и грамотно.
(Военен)

Моята фамилия е майор Иван ов.

– Ей, какво правите в телевизионната зала?
– Гледаме видео.
– А, защо работи телевизора?
(Старшина)

Гората се счита за непроходима за танкове, ако дебелината на дърветата е три пъти по-голяма от теглото на танка…
(Военен)

Майорът никога не бяга, защото в мирно време бягащият майор предизвиква смях, а във военно – паника…
(Военен)

Автоматът работи така: едно, две, три и… вас ви няма..

Курсант, не правете умни физиономии, не забравяйте, че сте бъдещ офицер…

Летят n самолета. Нееее, n е много. Летят k самолета… (из задача във военно училище)

Не ме принуждавайте да лишавам вашите бъдещи деца от баща.
(Военен)

– Г-н старшина, скъсан ми е чаршафа.
– Ами обърни го от другата страна!
(Военен)

Бързо ринете снега, докато не се е растопил.
(Военен)

Вчера погледнах под вашите кревати. Въобще не ми е ясно как живеете там…
(Военен)

Този отровен газ предизвиква главоболие в ставите и костите…

Кой беше школника, дето го запомних сутринта?

Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин.

Окоп – открита яма за спане в условия, близки до бойните.
(Военен)

Мините биват танкови и противотанкови.
(Военен)

– Г-н Старшина, имам дупка в ботуша и влиза вода!
– Аз, колко пъти да те уча, бе. Пробий още една, да излиза.
(Военен)

И така колеги, не се притеснявайте да работите с източници на радиация. Това е напълно безопасно. Ето например някои офицери от флота седят по 3-4 години на атомните подводници, а в това време жените им раждат съвършено здрави деца.

Тая ръжда да светне!
(Военен)

Hе палете машините преди да сте се качили в тях!
(Военен)

Някой ми е откраднал единия ботуш и ако видя утре някой с три ботуша да му мисли!
(Военен)

Ботушите се чистят вечер и се надяват сутрин на свежа глава.
(Военен)

Всеки да затвори всичките прозорци!
(Старшина)

Храст – съвкупност от клони и листа, растящи от една точка.

(Военен)

Повтарям един милион се пише с шест нули, а половин, с три нули!
(Военен)

Да се изгасят всички културно-информационни приемници от светлинен и друг тип!
(Военен)

Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят..

Каква е тая работа бе, другари курсанти – днес едни, утре други, всеки ден едни и същи?!
(Старшина към пакостливи курсанти)

Куршумът лети, докато го бутат газовете от цевта. След като спрат, той пада на земята.
(Военен, 1995 г.)

Когато покрай вас мине куршум, внимателно разгледайте устрйството му.
(Военен)

Бомбите падат не само по сушата, но и по островите!
(Военен)

Забранявам употребата на алкохол по време на отпуската. Ако някой реши да наруши заповедта ми, да пие като за последно.
(Военен)

На стената трябва да пробиете дупка колкото монета от 2-3 стотинки.
(Военен)

Защо си такъв брадат, бе? Като малък не са ли те учили да се бръснеш?

Пътуването с войскови камион става само по един начин: В камиона не се пуши, не се накланя през каросерията, не се подсвирква на минаващи девойки – само се седи и се пътува с камион.

Имате на разположение 5 минути… Остават ви още 4 мин. и 99 сек.

Може да нема ред, ама требе да се спазва.

Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите…

Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.

Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?

От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара!

На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат…

Никой да не се качва в камионите преди да са дошли…

Не използвайте клещите като чук и ….. обратно!

Сега отивам за риба… Ако нищо не хвана, тежко ви и горко!

Който е прост и не помни, да си записва като мен! Аз имам две тефтерчета!

От пет минути те гледам как половин час се размотаваш!

г-н Старшина изгубих си иглата….. Абе аз колко пъти да ви казвам личните вещи да си ги надписвате.

Бегом марш от мен до другото дърво…

Преди да ми кажете нещо си погледнете пагоните, после погледнете моите и направете разликата.
(Старшина)

Няма да кажа кой говори, само ще го погледна!
(Старшина)

Който е тъп и не може да запомни текста на песните, нека си ги записва като мен!
(Старшина)

Варосайте бордюра в черно!

Проверете дали има дежурен по караула! Ако няма – изпратете още един!

Обърнете покривката, за да не се виждат дупките!

Влез в строя за да не те вали дъжда!

Да се съберат всички хартийки, листа, стъкла и камъни, да се поставят в кашон от кутия за обувки, да се запалят и изгорят.

Мое да си вишис, мое да си даже и среднис, мое дипломата да ти е колко портало, тука командва старшината.
(Старшина от самоковско поделение към новобранец)

Навън е три метра сняг до колене.

Хем ме виждаш, че идвам, хем продължаваш да спиш!

Сега е тъмно, и може би няма да ме чуете.

Войнишката трапеза не е вкусна, тя е калорична. Тя не се яде, тя се усвоява от организма!

Заключи вратата и ми донеси катинара!

Ааа, и аз много разбирам от компютри. Нали сега е на мода лазерният компютър?
(Старшина от поделение 34340 – Горна баня)

…ами ако бях минал аз или някоя друга кола от там…

Аз никого не наказвам безнаказано!

Не ме гледайте така! Както съм добър, така ще обърна нещата на 360 градуса.

Кат говориш с мен ще мълчиш.

Преподавателят: – Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета. – Не се получава, др. полковник! – Аз така, приблизително… (из задача във военно училище)

Старшината: на бегом, и който тръгне последен е педераст. Аз съм след вас.

Ако се сетите за още,добавете ги като коментар !

Continue Reading

Previous: Снощи го видях по готварския канал – хукнах по нощите за картофи! Днес се пръснахме от ядене – няма такава вкусотия
Next: Посвещава се на поколението,което смяташе наум,имаше вечерен час, военно дело и бригади

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.