Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нейният гинеколог беше изумен, когато я прегледа, а на нея ѝ се искаше да потъне в земята от срам, когато се прибра вкъщи и разбра
  • Новини

Нейният гинеколог беше изумен, когато я прегледа, а на нея ѝ се искаше да потъне в земята от срам, когато се прибра вкъщи и разбра

Иван Димитров Пешев януари 26, 2023
fasgaskdoas.png

Когато става въпрос за посещение при гинеколог, всяка жена се чувства дискомфорт. Е, кой обича да лежи в неудобно положение, за толкова дълго време?

На тази жена също ѝ било малко неудобно да посети гинеколога си, но това, което се е случило с нея, може да ви накара по-малко да се притеснявате от тези посещения.

Прочетете историята с конфузната ситуация:

„Имах записано посещение при гинеколог по-късно през седмицата. Рано една сутрин обаче, получих обаждане от кабинета на лекаря, в което ми казаха, че посещението ми е пренасрочено за същата сутрин в 9:30 ч.

Не изпускай тези оферти:

Аз току-що бях приготвила всички за работа и училище, а вече беше около 08:45 ч. Пътуването до кабинета му отнемаше около 35 минути, така че нямах време за губене.

Както повечето жени, обичам да полагам малко повече усилия над хигиената си, при такива посещения, но този път не бях в състояние да положа достатъчно усилия.

Така че, се втурнах по стълбите, захвърляйки пижамата си, намокрих кърпата, която седеше до мивката и се забърсах енергично в тази област, за да може малко от малко да съм прилична. Хвърлих кърпата в коша, облякох някакви дрехи, скочих в колата и се втурнах към кабинета за преглед.

Бях в чакалнята само няколко минути, когато бях повикана.

Знаейки процедурата, тъй като съм сигурна, какво се прави, аз скочих на масата, погледнах към другия край на стаята и се представих, че съм в Париж или на друго място, на един милион километра разстояние.

Бях малко изненадана, когато лекарят каза: „Ами, положили сме малко повече усилия тази сутрин, а ? “ Аз не реагирах.

След проверката въздъхнах с облекчение и се прибрах у дома. Останалата част от деня мина нормално .. малко пазаруване, чистене, готвене. След като се беше върнала от училище, 7-годишната ми дъщеря си играеше, когато изведнъж извика от банята, „Мамо, къде ми е кърпата?“

Казах й да си вземе една от шкафа.

Тя отговори: „Не, трябва ми тази, която беше тук до мивката, в нея си бях сложила любимия брокат и други блестящи!“

Никога не се върнах при този гинеколог отново ……… .. никога! “

Continue Reading

Previous: Знаете ли какво значи, ако кученцето ви гледа, докато ходи по голяма нужда? Тези 8 неща за вашият любимец ще ви изненадат много
Next: България потъна в скръб! Отиде си 19-годишната Йоана, която обедини хиляди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.