Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нека да достигне до всеки българин! Баща заведе сина си до тази съборетина и само след миг чу как
  • Новини

Нека да достигне до всеки българин! Баща заведе сина си до тази съборетина и само след миг чу как

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
neknasonoasn.jpg

Богат баща показва на сина си как живеят бедните. Неговата реакция? Бащата остава безмълвен!

Един много богат баща завежда сина си на екскурзия в страната, с единствената цел да покаже на сина си какво е да си беден. Те прекарали няколко дни и нощи във фермата на едно много бедно семейство.

След като се върнали от пътуването, бащата попитал сина си, дали му е харесало пътуването.

– Беше страхотно, татко- отговаря синът.

Не изпускай тези оферти:

– Видя ли колко бедни могат да бъдат хората? – пита отново бащата.

– О, да! – Казва синът.

– И така, какво научи от пътуването? – Пита загрижено бащата.

– Аз видях, че ние имаме едно куче, а те имаха четири. Ние имаме басейн, който достига до средата на нашата градина, а те имат рекичка, която няма край. Има фенери в нашата градина, а те имат звездите през нощта. Нашият вътрешен двор достига до предния двор, а те имат целия хоризонт.

Ние имаме малко парче земя, на което живеем, а те имат полета, които излизат извън погледа ни. Имаме служители, които ни служат, но те служат на другите. Ние купуваме нашата храна, а те отглеждат сами своята. Ние имаме стени около нашата собственост, за да ни защитават, те имат приятели, които ги защитават.
Бащата на момчето остава безмълвен. Тогава синът му добавя:

„Това ми показа колко бедни сме ние!“

Още интересни новини:

Приготвянето на хрупкаво кисело зеле не е никак сложно. Необходимо е само да сме запознати с някои тънкости. Най-важната от тях е свързана с избора на зеле. Не всяко зеле е подходящо за приготвяне на туршия. Заложете на зеле „кьосе“, което е по-крехко и задължително българско производство.

Например, гръцкото зеле е по-жилаво и ферментира за два месеца, докато на българското са необходими около 30-40 дни за ферментация.

Важно е зелето за туршия да е с ниско съдържание на нитрати. Дрождите „не харесват“ нитратните съединения, защото те възпрепятстват ферментационните процеси. Обикновено киселото зеле с нитрати става лигаво и меко.

Изборът на сол е друг важен критерий, с който трябва да се съобразите при приготвянето на кисело зеле. Задължително се използва морска сол, по-известна още като едра сол. Йодираната готварска сол не е подходяща за целта. Не използвайте сол от пакет, който сте отворили дни преди приготвяне на зелето, тъй като йодните съединения вече са се изпарили.

Съотношението между сол и вода е друга важна особеност при приготвянето на кисело зеле. Количеството сол се определя спрямо вместимостта на бидона. Идеалната пропорция е между 2 и 4%. Например, за бидон с вместимост 100 литра, необходимото количество сол е между 2 и 4 кг. Ако предпочитате по-солено зеле може да добавите 3-4 кг сол, но и 2 кг са достатъчни.

Добавянето на захар не е задължително. Прави се с цел ускоряване на ферментацията. В случая захарта се прибавя в количество на вкус.

Важно е зелето да е подредено плътно в бидона. Редувайте малки и големи зелки, за да не се получат празнини.

Последният ред зелки трябва да се покрие със специална пластмасова решетка или голяма чиния. Това гарантира избягване образуването на плесен по повърхността.

Задължително е нивото на течността да е 10-15 см над зелето.

Претакането не е задължителен процес и няма отношение към ферментацията. За активирането на бактериите не е необходим кислород, защото те са анаеробни.

Прибавянето на царевица е по желание. Може да го направите, ако желаете да ускорите процеса на ферментация.

Месец след поставянето на туршията в бидона, може да добавите синапено семе за „пресичане“. Това гарантира запазване хрупкавостта на зелето и избягване на гнилостни процеси. Синапеното семе (няколко лъжички е достатъчно количество) се увива в парче тензух и се поставя в бидона.

Правилното съхранение на готовото кисело зеле също е важно. Туршията може да се съхранява 8 месеца при температури до +5 градуса – в мазе или хладилник.

Измръзването няма да повлияе по никакъв начин на вкуса на зелето.

Добър апетит и не забравяйте да консумирате киселото зеле с мярка!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина Странджата на Народния театър! Аня Пенчева потъна в скръб: Сбогом, приятелю
Next: Народните избраници със заплати над 11 бона месечно

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.