Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нека да достигне до всеки българин! Баща заведе сина си до тази съборетина и само след миг чу как
  • Новини

Нека да достигне до всеки българин! Баща заведе сина си до тази съборетина и само след миг чу как

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
neknasonoasn.jpg

Богат баща показва на сина си как живеят бедните. Неговата реакция? Бащата остава безмълвен!

Един много богат баща завежда сина си на екскурзия в страната, с единствената цел да покаже на сина си какво е да си беден. Те прекарали няколко дни и нощи във фермата на едно много бедно семейство.

След като се върнали от пътуването, бащата попитал сина си, дали му е харесало пътуването.

– Беше страхотно, татко- отговаря синът.

Не изпускай тези оферти:

– Видя ли колко бедни могат да бъдат хората? – пита отново бащата.

– О, да! – Казва синът.

– И така, какво научи от пътуването? – Пита загрижено бащата.

– Аз видях, че ние имаме едно куче, а те имаха четири. Ние имаме басейн, който достига до средата на нашата градина, а те имат рекичка, която няма край. Има фенери в нашата градина, а те имат звездите през нощта. Нашият вътрешен двор достига до предния двор, а те имат целия хоризонт.

Ние имаме малко парче земя, на което живеем, а те имат полета, които излизат извън погледа ни. Имаме служители, които ни служат, но те служат на другите. Ние купуваме нашата храна, а те отглеждат сами своята. Ние имаме стени около нашата собственост, за да ни защитават, те имат приятели, които ги защитават.
Бащата на момчето остава безмълвен. Тогава синът му добавя:

„Това ми показа колко бедни сме ние!“

Още интересни новини:

Приготвянето на хрупкаво кисело зеле не е никак сложно. Необходимо е само да сме запознати с някои тънкости. Най-важната от тях е свързана с избора на зеле. Не всяко зеле е подходящо за приготвяне на туршия. Заложете на зеле „кьосе“, което е по-крехко и задължително българско производство.

Например, гръцкото зеле е по-жилаво и ферментира за два месеца, докато на българското са необходими около 30-40 дни за ферментация.

Важно е зелето за туршия да е с ниско съдържание на нитрати. Дрождите „не харесват“ нитратните съединения, защото те възпрепятстват ферментационните процеси. Обикновено киселото зеле с нитрати става лигаво и меко.

Изборът на сол е друг важен критерий, с който трябва да се съобразите при приготвянето на кисело зеле. Задължително се използва морска сол, по-известна още като едра сол. Йодираната готварска сол не е подходяща за целта. Не използвайте сол от пакет, който сте отворили дни преди приготвяне на зелето, тъй като йодните съединения вече са се изпарили.

Съотношението между сол и вода е друга важна особеност при приготвянето на кисело зеле. Количеството сол се определя спрямо вместимостта на бидона. Идеалната пропорция е между 2 и 4%. Например, за бидон с вместимост 100 литра, необходимото количество сол е между 2 и 4 кг. Ако предпочитате по-солено зеле може да добавите 3-4 кг сол, но и 2 кг са достатъчни.

Добавянето на захар не е задължително. Прави се с цел ускоряване на ферментацията. В случая захарта се прибавя в количество на вкус.

Важно е зелето да е подредено плътно в бидона. Редувайте малки и големи зелки, за да не се получат празнини.

Последният ред зелки трябва да се покрие със специална пластмасова решетка или голяма чиния. Това гарантира избягване образуването на плесен по повърхността.

Задължително е нивото на течността да е 10-15 см над зелето.

Претакането не е задължителен процес и няма отношение към ферментацията. За активирането на бактериите не е необходим кислород, защото те са анаеробни.

Прибавянето на царевица е по желание. Може да го направите, ако желаете да ускорите процеса на ферментация.

Месец след поставянето на туршията в бидона, може да добавите синапено семе за „пресичане“. Това гарантира запазване хрупкавостта на зелето и избягване на гнилостни процеси. Синапеното семе (няколко лъжички е достатъчно количество) се увива в парче тензух и се поставя в бидона.

Правилното съхранение на готовото кисело зеле също е важно. Туршията може да се съхранява 8 месеца при температури до +5 градуса – в мазе или хладилник.

Измръзването няма да повлияе по никакъв начин на вкуса на зелето.

Добър апетит и не забравяйте да консумирате киселото зеле с мярка!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина Странджата на Народния театър! Аня Пенчева потъна в скръб: Сбогом, приятелю
Next: Народните избраници със заплати над 11 бона месечно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.