Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Немислимото се случва! Руски войници се обръщат срещу господаря си Путин и Кадиров
  • Новини

Немислимото се случва! Руски войници се обръщат срещу господаря си Путин и Кадиров

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
svsvosbosodada.jpg

Украинската армия вече има легион от руски граждани, които да се сражават срещу сънародниците си окупатори. Те вече са получили новите си униформи, съобщават от новосформираната военна формация в Twitter.

„Днес нашият легион, като една от военните части на Украйна, получи украински полеви военни униформи и атрибутите на легиона „Свобода за Русия“.

Сега ние ще се борим за Русия срещу режима на Путин в украински военни униформи със символите на нашата нова Русия. За Русия! За волята!“, гласи съобщението.

Руските легионери ще се сражават в редовете на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) със специална нашивка, в която кървавото червено е изтрито от руското знаме. Те ще използват новия руски флаг, който стана популярен покрай антивоенните протести – бяло-синьо-бяло.

Основната част от руския легион са офицери от руската армия, които са против политиката на руския президент Владимир Путин и искат страната им най-накрая да започне да се демократизира.

Доброволците вече са повече от 100 и продължават да се увеличават. Те са изразили желание първата им битка да е срещу „кадировските кучета“ (б. ред. – пехотата на чеченския лидер Рамзан Кадиров, който е най-верния съюзник на Путин).

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Честито! Димитър Рачков става баша на 50 годишна възраст
Next: Даниел Лорер с историческо съобщение: Настъпва огромна промяна в Продължаваме Промяната

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.