Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Немско чудо, което отпушва артериите ви, сваля холестерола за минути и кара сърцето ви да работи с нечовешки обороти
  • Новини

Немско чудо, което отпушва артериите ви, сваля холестерола за минути и кара сърцето ви да работи с нечовешки обороти

Иван Димитров Пешев януари 5, 2023
nenemnamsnkasn.png

Свалете холестерола, предотвратете инфекциите и отпушете артериите с това просто лекарствено средство

Отпушете артериите и помогнете на вашето сърце да работи по-добре, като ползвате този лек, популярен в Германия и някои скандинавски страни

Следната рецепта идва от Германия и се използва от векове за лечение на доста заболявания, като атеросклероза, висок холестерол и хронична умора. Помага също така при инфекции и простуди.

Тази рецепта е идеална за вас, ако страдате от лош имунитет или имате нужда от по-добро здраве на вашите артерии – да ги прочистите добре от налепите и да свалите холестерола.

Не изпускай тези оферти:

 

Ето от какво се нуждаете!

4 средни лимона (с корите)
3-4 см корен от джинджифил или 2 чаени лъжички настърган джинджифил
4 скилидки чесън (големи)
Домашно червено вино – около половин чаена чаша
Вода
Половин чаена лъжичка черен пипер

Водата е нужно да е такова количество, че да залеете с нея нарязаните с корите лимони, и да се съобразите и със съда, в който ще приготвяте тази смес.

 

Начин на приготвяне:

Прочистете и измийте лимоните старателно и ги нарежете на парчета. Бихте могли да ги сложите за малко във врящата вода, за да омекнат. Обелете чесъна. Вземете лимоните, джинджифила и чесъна и ги сложете в блендер. Разбивайте, докато всичко се смеси добре. Сместа се изсипва в подходящ съд и се добавя водата. Оставете да ври при непрестанно бъркане. Дръпнете съда настрана, за да се охлади.

Когато се охлади добре, прибавете виното. разбъркайте, прецедете и поставете черния пипер. Ако ви е прекалено кисело, може да го подсладите с малко мед.

 

След това намерете подходящ съд и го поставете в хладилника.

В срок от 3 седмици се пие по половин чаша на гладно два часа преди всяко хранене. След първоначалните 3 седмици се прави почивка от една седмица и след това е необходимо да се започне отново, пак за 3 седмици.

Още през първите три седмици ще започнете да чувствате положителните ефекти от това лекарство. Ще се почувствате освежени и ще усетите невероятен прилив на енергия. Това прекрасно средство за защита е много ефективно срещу съдови задръстванията, както вече споменахме в началото на статията пише lekuva.net.

Continue Reading

Previous: Българско село, в което няма кражби и безработица
Next: Чувствам се отново на 18 – влязох в роклята от бала! Това чудо гълта мазнините около корема за 4 нощи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.