Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Необичайно явление ще има в небето над България на 29 септември точно в 12:57 часа
  • Новини

Необичайно явление ще има в небето над България на 29 септември точно в 12:57 часа

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
dqwgdsgdfhfdh.png

Идната седмица настъпва септемврийското пълнолуние. Това ще стане в 12:57 ч. на 29 септември, съобщи Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

Той припомни, че тъй като пълнолунието е най-близко до датата на есенното равноденствие – 23 септември, по традиция в много страни от Северното полукълбо на Земята то се нарича „Урожайна луна“ или „Жътварска луна“.

„Освен обичайно време за прибиране на реколтата от късните култури, това е време и за провеждане на различни тържества в чест на плодородието. Но има една чисто астрономическа особеност, която отличава това пълнолуние от останалите през годината: хората отдавна забелязали, че при пълнолуние, случващо се около началото на есента, Луната изгрява почти по едно и също време – в началото на нощта, в продължение на няколко поредни вечери.

Някога това е създавало удобства за прибиране на реколтата до късно през нощта – на лунна светлина“, каза Маркишки.

Той поясни, че в началото на есента привечер еклиптиката (видимият годишен път на Слънцето по небето) сключва най-малък ъгъл с хоризонта – около 23,5 градуса за нашите географски ширини.

„Около 23 септември вечер на запад залязва съзвездието Дева, а на изток изгрява съзвездието Риби. В тези две съзвездия се намират съответно есенната и пролетната равноденствена точка.

 

Логично, когато Луната е във фаза пълнолуние, тя изгрява в началото на нощта от изток, докато в същото време Слънцето залязва на запад. Това важи и когато пълнолунието настъпва близо до датата на есенното равноденствие. Тогава залязващото Слънце е в съзвездието Дева, а изгряващата на изток пълна Луна – в Риби или във Водолей“.

Луната се движи близо до еклиптиката в посока от запад към изток, с 13,2 градуса на денонощие средно, поради което лунните изгреви закъсняват с 52,7 минути средно на всяка следваща дата, каза физикът. Тъй като във вечерите през втората половина на септември еклиптиката е под най-малък наклон спрямо хоризонта, в същите вечери изгревът на пълната Луна закъснява с доста по-малко време от средното.

Например за географската ширина на София закъсненията на лунните изгреви около 29 септември т.г. ще са само с около 23 минути на всяка следваща вечер. За обикновен наблюдател това може да създаде впечатлението, че няколко вечери подред Луната изгрява почти по едно и също време, което в миналото наистина е създавало удобства за работа на земеделските стопани до късно през нощта, поясни Маркишки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Официално: Борисов огласи името на кандидата на ГЕРБ за кмет
Next: Такова чудо не сте виждали: Тошко Йорданов скочи срещу водеща на Нова тв

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.