Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неописуема трагедия: Управител на емблематичен ресторант в Бургас загина при зверска катастрофа
  • Новини

Неописуема трагедия: Управител на емблематичен ресторант в Бургас загина при зверска катастрофа

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
traggedqdqidiq.jpeg

Голяма трагедия отне живота 36-годишен мъж. Тодор Арабаджиев от село Черни връх, община Камено загина при зверска катастрофа, след като заби управлявания от него автомобил Алфа Ромео в крайпътно дърво.

Инцидентът е станал вчера малко преди 13:00 ч. на пътя Средец-Бургас. Младият мъж се движел в посока областния град, вероятно пътувал за работа.

По неустановени причини той е загубил управление над возилото, след което последвал зверският удар, от който колата буквално е смялана, а Тодор е издъхнал на място.

По информация на Флагман.бг той е служител на култовата верига Dock 5, която управлява едноименния луксозен ресторант и най-голямата дискотека, намиращи се на територията на Морската гара в Бургас. От няколко месеца Тодор Арабаджиев е заемал високата позиция на управител. Бил е изключителен професионалист, амбициозен, който непрекъснато се развивал.

„Тодор от много години се занимава с ресторантьорство. Работел е във висок клас заведения както у нас, така и в чужбина. Дълги години е бил в София, но преди няколко години се върнал, за да продължи кариерното си развитие в Бургас.

Първоначално работеше като сервитьор в емблематичния ресторант DOCK 5 на Морска гара, а впоследствие стана и управител на заведението“, разказаха за Флагман.бг негови колеги.

Хората в село Черни връх, където 36-годишният мъж живеел, също са съкрушени от новината за кончината му. Населеното място днес буквално е потънало в траур.

„Не мога да повярвам, това е голяма трагедия. Тодор бе уникален човек – голяма душа, усмихнат, услужлив, винаги готов да помогне на всеки. Един прекрасен младеж“, ридаят съседите му.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако видите пластмасова бутилка в гумата си, бързо се обадете в полицията
Next: Ад на пътя! Трагедия потресе старозагорско! Зверско меле с малки деца край Пловдив

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.