Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неопитният БГ премиер Кирил Петков си говори сам, Стефан Янев му издърпа ушите за сефте
  • Новини

Неопитният БГ премиер Кирил Петков си говори сам, Стефан Янев му издърпа ушите за сефте

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
stefqnpetkoovov.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Стефан Янев разкри в предаването “Още от деня” по БНТ защо застана начело на нова партия. “Премиерът Петков не познава механизмите на действие на ЕС”, коментира наследника си бившият служебен министър председател.

“Решихме да основем нова партия, защото трябва да се отговори на два важни въпроса в момента. Първият е, че трябва да има яснота и преспектива в българския политически живот. Втората движеща причина е нашата мотивация и убеденост, че трябва да запълним вакуума между гражданското общество и политическите партии. Гражданите трябва да могат да разговарят с политиците и да излагат своите проблеми и виждания, каза Янев, който днес постави началото на новия политически проект “Български възход”.

“Имаме амбиция да сме последователни в говореното и правенето на политика. Ще търсим баланси и ще предлагаме работещи решения на проблемите. Нашата убеденост идва от факта, че това, което сме обещали, сме го направили. В момента има възел от проблеми и тяхното решаване е предизвикателство. Това, което трябва да се направи, е във всички действия да се търси националния и обществения интерес. Нашият проект не е самоцелен. Ние не сме насочени към този или онзи избирател. Отворени сме към абсолютно всички български граждани”, каза Янев.

“Решението на парламента за оказване на военна-техническа помощ на Украйна показа липсата на възможност гражданското общество да разговаря с политиците. За съжаление, най-големият ефект от това решение е, че българското общество е разделено. Всичко това дава негативен отенък върху българските граждани. Важно е как България стои в геополитически план. България е член на ЕС и НАТО. Ние трябва да защитаваме националния си интерес през призмата на членството ни в тези организации. В момента не уплътняваме максимално членствата си. Аз не приемам говоренето от типа: ЕС ни каза да направим това, НАТО ни каза да направим онова. Ние сме членове на тези организации и трябва да отстояваме изказваме нашите позиции, както и да защитаваме инетресите за България. За мен премиерът Петков не познава механизмите на действие на ЕС и това пречи в отношенията със Северна Македония… Няма начин да се започне процесът за присъединяване и след това да се налага вето. Самата процедура е направена така, че може да се бави, но не и да се спре”, коментира още бившият служебен премиер.

“Темата за анексите на “Булгаргаз” не са били обсъждани по време на служебните правителства. Решенията, които е взимал тогавашния директор на “Булгаргаз”, явно са били правилни и точни към онзи момент. Той най-вероятно не е взимал сам тези решения, но те не са били поставяни на моето внимание. Не мисля, че проблемите с газовите доставки се дължат на тези анекси. Експертите ще кажат кой е правилният изход от тази ситуация. Аз имам моя версия, но ще я кажа на по-късен етап”, каза още Стефан Янев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Омъжиха насила 25-годишно момиче за старец – случилото се в първата брачна нощ е шокиращо
Next: Забиха го централно на лъскава украинска баровка в центъра на Бургас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.