Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неочаквани разкрития за Чавдар, оказа се, че учил до 8 клас и имал бели петна
  • Новини

Неочаквани разкрития за Чавдар, оказа се, че учил до 8 клас и имал бели петна

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
gfdhfghtrrereee.png

34-годишният Чавдар Бояджиев от Лозен, който бе арестуван за двойно убийство, има завършено само основно образование. Това стана ясно по време на вчерашното заседание на Софийския градски съд, който реши да остави в ареста обвиняемия, съобщава “Телеграф”.

Бояджиев бе закопчан през уикенда за убийството на двама свои приятели – 18-годишната Яна и 27-годишния Иво. Мотивът за зверството са пари, твърди разследването.

От упор

По време на заседанието стана ясно, че по дулото на пистолета, с което са екзекутирани жертвите има кръв от жена. Това означава, че момичето е застреляно от упор. Кръв, вероятно от другата жертва, пък криминалистите открили по едната обувка на Бояджиев.

И двете убийства са извършени в землището на село Лозен на 3 и на 4 август, като Чавдар е убил първо ученичката. Вече стана ясно, че това е станало, след като двамата са имали интимен контакт. В самопризнанията си той твърди, че момичето му поискало 2000 лв., за да пуска клипове и снимки с нея в сайт за възрастни.

В обясненията си обвиняемият твърди, че първоначално му поискала 1000 лв., а после още 1000 лв. и това го вбесило. Момичето първо било душено, а после застреляно.

По-късно признал на приятеля за убийството на момичето и му поискал 15 000 лв., за да замине да се бие в Украйна на страната на Русия. Целта била да не бъде екстрадиран. След като младият мъж му отказал, Чавдар гръмнал и него – първо в краката, а после в гърба, твърдят разследващите.
Отказ

В съдебната зала вчера като защитници на Бояджиев се явиха двама адвокати – един служебен и един пратен от родителите на Чавдар. Той обаче не пожела да бъде защитаван от адвоката на семейството му, а само от служебен. Бояджиев бе доведен под засилена конвой от 10-ина съдебни охранители.

Той и защитата му поискаха да остане в ареста. Причината – двуметровият обвиняем се страхувал от гнева на близките и приятелите на жертвите.

Съдът го остави в ареста с мотива, че има достатъчно доказателства, че именно Чавдар е извършител на убийствата. Престъплението е тежко с максимално наказание – затвор до гроб. Освен това, ако е на свобода, може да извърши друго престъпление или да се укрие. Определението не е окончателно.

Пред журналисти служебният защитник заяви, че клиентът му имал бели петна в паметта си от времето на двете деяния. А обвиняемият запази мълчание.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Актьорът Юрий Ангелов: С Евро имах първа и последна любов
Next: От мястото! Зверска катастрофа след челен сблъсък, има загинали млади хора

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.