Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нервите на Лена Бориславова не издържаха, обърна се към Борисов с
  • Новини

Нервите на Лена Бориславова не издържаха, обърна се към Борисов с

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
bebleblalbslgals.jpg

„Въпрос: къде беше тия 12 години и защо не ги направи тия работи, Бойко?!“. Така шефката на кабинета на премиера в оставка Лена Бориславова отговори на поканата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. И нарече него и ГЕРБ „политици от миналото“.

Лидерът на ГЕРБ обясни днес, че партията би участвала в съвместно управление с всяка партия, с която могат да работят по 6 закона.

Шестте приоритета на Борисов са

1. Приемане на закон за 100% диверсификация от „Газпром“ и дългосрочен договор за доставки на втечнен газ

2. Таван на цените на горивата от 2,70 лв.

3. Подписване на договор със Съединените щати за доставка на 8 изтребителя F-16

4. 100% диверсификация на доставките на руско ядрено гориво и мощности, както и изграждане на нови ядрени такива, различни от руски

5. Спиране на „издевателствата“ с цената на тока

6. Съдебна реформа

Още политика:

Бомба за газа хвърли зам.-председателят на ДПС Станислав Анастасов в интервю за БНТ. Той разкри машинации на „Промяната”.

Енергийният сектор наистина се намира в много тежко състояние, толкова тежко, че дори още не знаем реалните размери на това, което се крие от нас. Знаем за някакви виртуални договори, за които нямаме инфраструктура, знаем, че се озовахме в тази ситуация с много неясни действия, коментира народният представител, който е член на временната комисия, която проверяваше прекратяването на доставките на газ.

В комисията за „Булгаргаз” се натъкнахме на фрапиращи обстоятелства. Говоря за поведението не на руската, а на българската страна. Видяхме как някои оператори са резервирали капацитети месеци, преди да се случи спирането на газа, съобщи Анастасов. И каза, че това е нещо, което е изключително скъпо.

Някой явно е знаел, че ще се случат действия, в които България ще остане без газ. Някой се е готвел да вземе пазарния дял на „Булгаргаз”, разкри Анастасов.

Докладът на временната комисия е предаден на специализираните институции. Най-интересно е, когато се стига до търга – някои фирми подават оферти преди „Булгаргаз” изобщо да е поскал такива. Желанието да се направи нещо с цел бърза печалба е било огромно, но реализацията е като всичко друго – доста аматьорска, каза още депутатът.

Станислав Анастасов съобщи и какви са очакванията на ДПС от служебното правителство. Най-важно е да се възстанови диалогът с бизнеса, защото той бе тотално скъсан от предишния кабинет. Много важно е да се извади реалното състояние на държавата, всичко, което се прави като ПР на правителството, не кореспондира с реалното състояние. И да започнат да правят първите стъпки за нормализация. Защото институциите бяха превърнати в изпълнители на частни интереси. Това е истинската дефиниция за корупция и за мафия, с които те си служат всеки ден, обобщи Анастасов.
Копирано от standartnews.com Копирано от standartnews.com

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ердоган арестува 2 българки за търговия с органи
Next: Сервитьорка показа ето тази бележка на дете в ресторант, а минута по-късно се обади в полицията

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.