Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неудържимият холандец. Той е баща на 600 деца и заради това го съдят
  • Новини

Неудържимият холандец. Той е баща на 600 деца и заради това го съдят

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
asdasosovosvkvvvss.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

41-годишният Йонатан Мейхер е баща на над 600 деца. Изглежда, че всички трябва да се радват за него, но нидерландското правителство реши да го даде на съд. Защо мислите се е случило това?

Оказва се, че в Нидерландия има ограничение за броя на децата, родени от един донор – не повече от 25. Този закон е насочен към минимизиране на рисковете от потенциални бракове между биологични роднини.

Неспокойният Мейхер обаче успява да заобиколи закона, като в продължение на много години снабдява различни клиники, които се занимават с оплождане с неговия генетичен материал.

Мъжът привлича вниманието за първи път през 2017 г., когато станало известно, че вече е баща на над 100 деца. След това служителите на реда решили да проучат по-подробно случая му.

Оказа се, че освен че е посещавал клиники, Йонатан дълги години е търсил клиенти в социалните мрежи, заблуждавайки ги колко деца има. В резултат на това над 500 семейства станали негови „жертви“.

В петък нидерландския съд нареди на мъжа да спре даряването на сперма.

Съдът също така нареди на Мейхер да пише до клиниките в чужбина с молба да унищожат цялата му сперма, която имат в наличност, с изключение на дозите, запазени за родители, които вече са имали деца от него.

Решението дойде след гражданско дело, започнато от фондация, представляваща интересите на деца донори и нидерландските родители, които са използвали мъжа като донор.

Те твърдят, че продължаващите дарения на Мейхер нарушават правото на личен живот на неговите деца донори, чиято способност да създават романтични връзки е възпрепятствана от страхове от случайно кръвосмешение.

Ева, жена в центъра на съдебното дело, родила дете от Мейхер r през 2018 г. и казва, че направо я боли коремът от това, че той е бил баща на толкова много други деца.

По-рано тази година тя сподели: „Ако знаех, че вече е баща на повече от 100 деца, никога нямаше да го избера. Като си помисля за последствията, които това може да има за детето ми, ми се повръща.“

Не е ясно колко опасна е подобна плодовитост, защото това е първият подобен случай в Холандия. Въпреки това, той като цяло може да избегне наказание, тъй като мъжът се премести в Кения и няма да се върне в родината си.

Да се ​​надяваме, че неудържимият холандец ще се спре и няма да прави същото в новата държава, защото населението на Кения е нараснало с 10 милиона през последните 10 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Близнаци, разделени при раждането си, се намират и разбират, че са водили еднакъв живот
Next: Шофьор на училищен автобус загуби съзнание в движение, 13-годишно дете овладя возилото и спаси съучениците си

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.