Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нечувана драма в Стани Богат: Водещият тръгна да напуска играта
  • Новини

Нечувана драма в Стани Богат: Водещият тръгна да напуска играта

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2023
sdfgdfbcvbbvbnv.png

Нещо рядко виждано се случи в Стани Богат тази вечер.

Водещият Михаил Билалов реши да напусне играта и тръгна да си ходи, но малко след това все пак размисли и се върна на стола си.

Това се случи, след като Билалов представи втория си гост Мелиса Маркова.

Специалистът по генетика и биохимия, която обича да ходи на круизове с приятелки и иска да направи приют за животни, бе попитана от Билалов защо е решила да опита късмета си в телевизионната игра.

Тя призна, че я записала нейната по-малка сестра, което провокира следващия въпрос на Билалов: „Значи, ти самата не искаше?“

„Не, че не искам, винаги съм имала желание, просто не съм имала…“, започна да обяснява Мелиса, но бе прекъсната.

„Не, ти не искаше“, държеше на своето Билалов.

„Аз не искам“, успя само да отрони Мелиса.

Тогава Билалов стана и направи няколко крачки към изхода.

 

Мелиса също се изправи, примирена, че се е разминала с шанса си за печалба.

 

 

Но за нейна радост последва рязък обрат.

 

Билалов се върна на мястото си и след като подхвърли: „Ако не искаш, си ходим“, даде старт на играта по бТВ.

 

Въпросът за 1000 лева към Мелиса беше: „Кое женско име означава куца?

Опциите бяха Клавдия, Каролина, Корнелия и Кремена.

 

Тук дамата поиска 50 на 50 и след като компютърът остави Клавдия и Кремена, позна, че верният отговор е първият.

Последва въпрос за 1500 лева: От кое семейство е растението Венерина пантофка?

При опции Маслинови, Макови, Разноцветни и Орхидеи, Мелиса правилно заложи на четвъртата.

 

За 2000 лева тя бе попитана: Какво се създава с договора от Маастрихт, подписан през 1992 година?

Възможностите бяха Европейският съюз, ООН, Общността на нациите и Юнеско.

Мелиса обмисляше да заложи на първата, но се разколеба и потърси помощ от баща си от публиката.

Борислав излезе на сцената, колкото да потвърди, че дъщеря му е права.

 

Въпросът за 3000 лева беше: Кое не е сорт бяло вино?, с опции Алиготе, Карменер, Траминер и Вионие.

Мелиса, която преди това заключи сумата, позна, че е Карменер.

 

Нейната изява обаче приключи при въпроса за 5000 лева: Представител на коя фантастична раса няма в състава на Градската стража в романите на Тери Пратчет?

Опциите бяха Елфи, Тролове, Върколаци и Вампири.

 

Участничката имаше на разположение още един жокер, но след като Билалов отправи призив да рискува, се съгласи с него и маркира Вампири.

 

Верният отговор обаче беше Елфи и така Мелиса Маркова получи чек за 3000 лева.

Преди нея играта си от вчера продължи Александър Даскалов.

Останал вече бе жокери, той не знаеше отговора на въпроса за 3000 лева и взе решение да се откаже.

Той бе попитан от Билалов: Кой е актьорът с най-много статуетки Оскар за гладна мъжка роля?

Възможностите бяха Джак Никълсън, Том Ханкс, Даниел Дей-Люис, Дъстин Хофман, а извън играта лекарят посочи четвъртата, но правилният отговор бе третият.

 

За Даскалов остана утехата, че също спечели 3000 лева.

„Имам само една забележка. Това не е игра, а тест за много добра памет и за логични мисления за този, който е е дошъл тук“, уточни на изпроводяк той.

 

Третият участник днес беше Димитър Димитров от Бургас.

Студентът по „Журналистика и връзки с обществеността“ започна уверено, включително и на въпроса за 1000 лева.

Той беше: Територията на коя държава заема половината от Западния бряг на Южна Америка

Опциите бяха Перу, Бразилия, Уругвай и Чили, а Митко правилно маркира четвъртата.

Последва въпрос за: 1500 лева: Коя певица има рекордните 32 награди „Грами“?

Възможностите бяха Адел, Бионсе, Кайли Миноуг и Мадона, но играчът призна, че не знае коя от тях е вярната.

 

Той се обади на приятел и Атанас Пупанов не го разочарова.

Футболистът от Поморие позна, че рекордът държи Бионсе.

Сумата от 2000 лева бе заключена от Димитър, а въпросът беше: Коя скала определя мощта на природното явлленва ение торнадо?

След като видя възможностите – Скала на Сковил, Скала на Фуджита, Скала на Моос и Скала на Келвин, Димитров използва 50 на 50.

 

При останали Скала на Фуджита и Скала на Келвин, той позна, че верният отговор е първият.

Въпросът за 3000 лева беше: Какво животно си избра за почетен кмет английското селце Кокингтън през 2022 г.?
Опциите бяха Риба, Врабче, Пони и Овца.

Димитър извика от публиката Диян, който го посъветва да заложи на Врабче.

 

 

Авиодиспечерът на летището в Бургас обаче не го послуша и маркира Овца, но правилният отговор се оказа Пони, и бургазлията приключи участието си с 2000 лева.

Continue Reading

Previous: Още една огромна звезда от телевизионния екран напусна нашия свят само на 50 години
Next: Голяма трагедия! Само на 38 години почина един от най-добрите музиканти в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно! Голям кораб е ударен и потъва край Калиакра
  • Съпругът ми и шестнайсетгодишната ни дъщеря заминаха заедно на лятна почивка.
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Духовитата баба на Део – Даша, превърнала се в любимката на народа, влезе в дом за стари хора. Това разкри популярният й внук ексклузивно пред „България Днес“.
  • Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че България спешно трябва да…Вижте повече
  • Неочаквана вест за мистериозната Ния Темиз след убийството на Слави Бинев 😱 Мъжът й отправи молба!
  • Сестрата на Йотова преглежда пациенти и в кампанията! Д-р Тодорова е изтъкнат дерматолог
  • Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
  • Тежка трагедия преобърна живота на синоптичката Никол Станкулова!
  • „Аз го питах „Тати, боли ли те?“ – „Малко“: Родителите на 10-годишното момче, починало в „Пирогов“, разказват какво се е случило

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.