Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нечуван скандал! Началникът на щаба на ВМС: Извинение от Петър Стоянович или съд!
  • Новини

Нечуван скандал! Началникът на щаба на ВМС: Извинение от Петър Стоянович или съд!

Иван Димитров Пешев май 8, 2022
necuhuvanvna.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Началникът на щаба на Военноморските сили кап. Камен Кукуров поиска извинение в срок от една седмица от историка проф. Петър Стоянович.

Причината е участие на бившия министър на културата по БНТ, в което той заяви, че „преди 20-25 години подводница „Слава“ е потънала в близост до пристанище веднага щом е пусната на вода, а на единствената фрегата на българския военноморски флот не знаели как да угасят двигателя“.

Ето какво написа кап. Кукуров във фейсбук:

„Аз съм капитан I ранг Камен Кукуров – Началник на Щаба на Военноморските сили на Р. България. Бивш командир на Дивизион за подводни операции. Бивш командир на Дивизион подводници. Бивш командир на подводница “ Слава“. С пълната отговорност на всички командни длъжности, които съм заемал, заявявам че за 35 години офицерска служба във Военноморските ни сили по-отвратителни и по-нагли лъжи, изречени от г-н Петър Стоянович в студиото на БНТ “ Денят започва с Георги Любенов“ не съм чувал!

Давам срок от една седмица на г-н Петър Стоянович да събере ако може смелост и доблест и да се извини от ефира на БНТ на хилядите, отдали най-хубавите години от живота си на служба на Отечеството и на Военния ни флот! В противен случай ще заведа гражданско дело срещу г-н Стоянович за лъжа, подигравка и уронване престижа на Българската армия! И го уверявам, че няма да съм единствен!

Часовникът тиктака, г-н Петър Стоянович! Чакам!“

Министерството на отбраната също реагира чрез своя пресцентър, който изпрати прессъобщение:

„Относно интервю на г-н Петър Стоянович в предаването на БНТ „Денят започва с Георги Любенов“, излъчено на 07.05.2022 г., в което се засяга темата за способностите на Българската армия и отчитайки чл.5 и чл.10 от Закона за радиото и телевизията, Министерството на отбраната счита, че в сериозно актуално предаване следва да се избягват внушения, характерни за телевизионна комедия. В дните, когато българският военнослужещ изпълнява своя труден дълг към Родината, изречените думи в ефира на БНТ уронват авторитета на Българската армия и се приемат като обида към хората, на които обществото ни винаги разчита.

Българската армия има своите затруднения, но това не означава, че тя не изпълнява конституционните си задължения и поетите съюзнически ангажименти. Напомняме, че културата е важен елемент във формирането и в изграждането на бойния дух на военнослужещия, но дискутирането на въпроси, свързани с армията и засягащи националната сигурност, изискват висока морална отговорност!“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно! Пожар бушува до Добринище, стихията се разраства с невиждана скорост
Next: Ергенът свършва без победителка?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.