Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нешка Робева зове България: Нека да подкрепим националните ни състезателки! Имат нужда от това
  • Новини

Нешка Робева зове България: Нека да подкрепим националните ни състезателки! Имат нужда от това

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
gsdghdfhewrwer.png

Традиционният турнир по художествена гимнастика „Левски Къп“ и Приз „Маргарита Рангелова“, който тази година ще се проведе от 1 до 3 септември, е посветен на 70-годишнината на „синия“ клуб и за първи път ще има награден фонд.

„Тези дни непрекъснато ми се върти в главата мото, което е на герба на София – „Расте, но не старее“. Така си мисля за Левски. 70 години са сериозна възраст, но в клуба без прекъсване звучи детска глъч и много смях, много радост, е от време на време и сълзи, разбира се без това не може.

Аз вече се оттеглих, отивам повече към легендите. Макар и от разстояние, аз поддържам връзка с момичетата, които останаха да работят в клуба, с Валентина Симеонова, която пое председателството. Предстои да учредим фондация „Базата“. Открихме нашата почивна база. Благодарение на Цоло Вутов я ремонтирахме и тя вече започна да функционира. Тази база се намира в село Трудовец, само на 200 – 300 метра от моята къща. Искаме да я направим не само за децата от спорта.

Искаме да я направим за талантливи деца на България, да идват и да провеждат своите зелени училища, да се докоснат до природата, да направят своите майсторски класове.

Фондацията ще се нарича „Базата“ и от следващата година и тя ще функционира. На 12 декември по традиция ще направим нашето шоу в НДК. Още не сме пуснали билетите. Всичко, което в последните години събираме като средства, го разпределяме между клубовете по спортове, по изкуство или самодейност и сега ще разпределяме от тази пари и за фондацията, чиято цел е просвещение и откриване и подпомагане на таланти.

Аз бих искала да поканим на този спектакъл невероятните руски гимнастички, но се притеснявам от ситуацията, която се създава у нас, ситуация, в която хората мразят и не знаят защо мразят. А красотата тя няма граници. Красотата надмогва и политика надмогва войни.

Няма да го направя, но изненади ще има. Сигурно е много смешно на 78 почти да правиш такива планове за бъдещето, но аз знам, че дори когато си отида ще има кой да продължи тези начинания“, това сподели пред БНР легендарната треньорка Нешка Робева.

В рамките на надпреварата традиционно ще бъде връчен и приз „Маргарита Рангелова“ на именитата журналистка, смятана за „кръстница“ на „златните момичета“.

Сред официалните гости на събитието ще бъдат световните и европейски шампионки от ансамбъла на България Камелия Петрова и Рейчъл Стоянов, световните и европейски шампионки Ева Емилова и Габриела Пеева от националния ансамбъл по художествена гимнастика за девойки. Главен съдия ще бъде вицепрезидентът на БФХГ Невяна Владинова.

„В турнира ще участва Лъчезара Пекова. Ще дойдат нашите девойки световни шампионки. Ние сме поканили всички, които са започнали в Левски или са минали и са работили в Левски. Не познавам ръководител, треньор, човек, който има шампионска титла, да не е минала през Левски. Благодарна съм на първите – Лилия Мирчева, по-късно Юлия Трашлиева. Адриана Дунавска, Камелия Дунавска, Елизабет Колева, Бранимира Маркова също са тренирали в Левски, независимо, че са имали друга принадлежност.

Дори и весела като национален състезател е работила в Левски. Хора като Маргарита Рангелова трябва да се знаят не само от вас, журналистите, но и от спортистите. За това правим този турнир. Целта не е само да раздадем медали на децата, а да ги научим, че нищо не започва от днес и не свършва утре“, заяви още жената, която е била ръководител на специализацията в България на президента на Международната Федерация по Гимнастика Моринари Ватанабе и коментира световното първенство във Валенсия и представянето на българския отбор там.

„Аз се въздържам да давам оценки, тогава, когато пряко не участвам в процеса. Мисля, че най -много в този момент нашите гимнастички, колеги, треньори, ръководители се нуждаят от подкрепата ни. Развитието на света не е само във възходяща линия, има върхове, има спадове.

Голямата задача на феновете е да буйстват и да се радват при всеки спечелен връх, но и да бъдат като една силна опора, тогава, когато има спад, Световното първенство във Валенсия показа, че независимо от този абсолютно ненормален правилник, все пак има място за творчество. Този правилник до голяма степен уеднакви, изравни силите. Уеднакви композициите и даде възможност на много държави и отбори да повярват, че и те могат.

Силите бяха много изравнени. Конкуренцията изключителна. Видяха се наистина композиции на много високо ниво. Аз мисля, че нашите треньори и ръководството на федерацията ще направят анализ, ще разгледат добре, ще си изградят нова стратегия към това как да подходят към европейското и олимпиадата. Вярвам, че нашите момичета ще се съвземат, ще се стабилизират.

Те трябва добре да се ориентират и да видят какво правят и другите. Трябва да мислят, да работят и да поставят така нещата, че да спечелят. Те могат, но пак ще кажа, нека да ги подкрепим, защото те имат нужда в момента от това“, каза още Робева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж хранел гладен вълк цяла зима. След 4 години вълкът направил нещо невероятно
Next: Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.