Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нешка Робева скочи на Кирил Петков
  • Новини

Нешка Робева скочи на Кирил Петков

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2022
nekshkhkakha.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Легендата в родната художествена гимнастика Нешка Робева изригна в социалните мрежи срещу премиера на България Кирил Петков заради негови изказвания по темата с войната Русия – Украйна. Тя го призова да се вслуша в народа си, в опитни дипломати и да не се подвежда по телевизионните пропагандни клипчета.

Вижте какво написа Робева в социалните мрежи преди час.

Обръщение към Министър Председателя на България – Кирил Петков,
Г-н Министър Председателю, oбръщам се към Вас, така, както са ме учили, че е подобаващо да се обръщаме, към човека, на когото сме гласували доверие да ръководи държавата ни. За Вашите приятели и колеги от кампуса, може да сте просто Киро, за мен и голяма чат от моето поколение, сте г-н Министър председател.

Г-н Министър Председателю, аз съм една от тези, които не само гласуваха за Вас, но и агитираха, със изключителна вяра и страст, влизайки понякога в остри спорове. Гласувах за Вас и колегите Ви, защото бях убедена, че бъдещето на България, Ви интересува, че сте се завърнали, за да отдадете знания, опит и сили за просперитета на Родината си. Простих грешно попълнената декларация. Повярвах Ви, защото Ви сравнявах /Вас и младите Ви колеги/ с ония буйни глави -образовани млади хора, организирали и дали живота си в Априлското въстание, за свободата на Родината. Оприличих ви на онези, Ваши колеги-студенти, препълнили влакове, нависнали по стъпалата, тръгнали от цяла Европа, дори от Америка, за да защитават и умрат за България в Балканската война… И с още други, които с безплатния си труд възстановяваха София от англо- американските бомбардировки и изграждаха България след Втората световна война, с много вяра в нейното бъдеще.…

Наложих си търпимост към невъзможността да се изразявате, както и към все по-зачестилото „Аз“, когато става въпрос да оповестите държавни решения /Би трябвало да знаете, че в случая се използва „Ние“, /което значи екип, коалиционни партньори и т.н./ Пренебрегнах доста тревожни факти и грешки, като например констатацията, че въпросът с бедността в България е решен, затварянето на устата на Министъра на спорта, необясними и безпочвени промени в държавната администрация, унижаването на работещите в областта на науката и културата…

Не приветствам посещението Ви в Македония, въпреки, че го приех, но не разбирам изявлението Ви, че историята на България е без значение пред облагите, които бихме получили, ако снемем ветото за влизане на Македония, в най-скоро време в ЕС. Ако съм разбрала, това не е нищо друго, освен отказ от национална ни идентичност в полза на пазарната такава.

Не съм съгласна да говорите и взимате решения от името на България, по въпроси, които могат да имат тежки последствия за народа ни, без да се допитате до него.
Вие, направихте шокиращо изявление, когато заявихте, че да, за България последствията от санкциите срещу Русия, които подкрепихте с еуфоричен апломб, ще бъдат тежки, но по-важно, е да покажем лоялност към партньорите си от НАТО?! А аз мислех, че Вие и колегите Ви, на първо място ще поставите народа си! Каква заблуда… Впрочем подобни изявления все повече ме карат да вярвам, че не ние – вашият народ, Ви избрахме, а тези, към които сте лоялен.

Преди години се червях, заради изявленията на Министър председателят ни, който беше прочел една книга, сега се чувствам унизена от вчерашното Ви изявление, когато с радостен глас, почти като на идиотчета ни обяснявахте, че Русия е нищо, сочехте ни някакви икономически показатели и накрая изрекохте гениалната си /заради уважението към институцията, няма да кажа глупост/ мисъл, че Русия е
“ бензиностанция с ракети?!“ Сериозно ли мислите така или подражавате на шутовете от НС, които оригиналничат и си въобразяват, че ни впечатляват с тъпотиите, с които се изявяват пред ТВ екраните?
Г-н Министър Председателю, разрешете няколко съвета от човек, който не е равен с Вас, заради разликата в годините, натрупания опит и ако не Ви обиждам, по знания в определени области.

Не сте бил войник, не сте пристрастен към България, така като тези, които имат само нея… Но прочетете и малко история, запознайте се с подвизи на една армия предимно от селски и градски момчета, студенти и интелектуалци, в Балканската война. Пред подвига им Европа сваля шапки. Те побеждават, не с оръжие, не със знания, не с развита икономика… Те побеждават с дух. За тях Вазов пише „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях…“

Това, което бих искала да кажа, което Вашите партньори и най-вече Вие, не знаете, е че и най-тежките войни, Русия печели с ДУХ!

Духът на Русия не е Путин, Сталин, Екатерина, който и да е цар, партиен секретар или президент…. Духът на Русия е необясним за западния човек, дори за нас…

И накрая, моля Ви г-н Министър председател, вслушайте се в народа ни, който казва – „Език мой, враг мой“, както и „Мълчанието е злато!“. Доверете се на опитни дипломати, каквито и нападки да хвърлят върху тях. Войната не е решение на въпрос, който можеше и все още може да бъде решен по дипломатически път. Санкциите няма да уплашат Путин, още по-малко народ, който няма, какво да губи, освен достойнството си… А руснаците го имат и са готови да го бранят с живота си. Не се подвеждайте по телевизионните пропагандни клипчета.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Той ще бъде президент на Украйна, Путин му е кум
Next: Борисов насмете Путин. Тежки думи

Последни публикации

  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.