Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нешка Робева скочи на Кирил Петков
  • Новини

Нешка Робева скочи на Кирил Петков

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2022
nekshkhkakha.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Легендата в родната художествена гимнастика Нешка Робева изригна в социалните мрежи срещу премиера на България Кирил Петков заради негови изказвания по темата с войната Русия – Украйна. Тя го призова да се вслуша в народа си, в опитни дипломати и да не се подвежда по телевизионните пропагандни клипчета.

Вижте какво написа Робева в социалните мрежи преди час.

Обръщение към Министър Председателя на България – Кирил Петков,
Г-н Министър Председателю, oбръщам се към Вас, така, както са ме учили, че е подобаващо да се обръщаме, към човека, на когото сме гласували доверие да ръководи държавата ни. За Вашите приятели и колеги от кампуса, може да сте просто Киро, за мен и голяма чат от моето поколение, сте г-н Министър председател.

Г-н Министър Председателю, аз съм една от тези, които не само гласуваха за Вас, но и агитираха, със изключителна вяра и страст, влизайки понякога в остри спорове. Гласувах за Вас и колегите Ви, защото бях убедена, че бъдещето на България, Ви интересува, че сте се завърнали, за да отдадете знания, опит и сили за просперитета на Родината си. Простих грешно попълнената декларация. Повярвах Ви, защото Ви сравнявах /Вас и младите Ви колеги/ с ония буйни глави -образовани млади хора, организирали и дали живота си в Априлското въстание, за свободата на Родината. Оприличих ви на онези, Ваши колеги-студенти, препълнили влакове, нависнали по стъпалата, тръгнали от цяла Европа, дори от Америка, за да защитават и умрат за България в Балканската война… И с още други, които с безплатния си труд възстановяваха София от англо- американските бомбардировки и изграждаха България след Втората световна война, с много вяра в нейното бъдеще.…

Наложих си търпимост към невъзможността да се изразявате, както и към все по-зачестилото „Аз“, когато става въпрос да оповестите държавни решения /Би трябвало да знаете, че в случая се използва „Ние“, /което значи екип, коалиционни партньори и т.н./ Пренебрегнах доста тревожни факти и грешки, като например констатацията, че въпросът с бедността в България е решен, затварянето на устата на Министъра на спорта, необясними и безпочвени промени в държавната администрация, унижаването на работещите в областта на науката и културата…

Не приветствам посещението Ви в Македония, въпреки, че го приех, но не разбирам изявлението Ви, че историята на България е без значение пред облагите, които бихме получили, ако снемем ветото за влизане на Македония, в най-скоро време в ЕС. Ако съм разбрала, това не е нищо друго, освен отказ от национална ни идентичност в полза на пазарната такава.

Не съм съгласна да говорите и взимате решения от името на България, по въпроси, които могат да имат тежки последствия за народа ни, без да се допитате до него.
Вие, направихте шокиращо изявление, когато заявихте, че да, за България последствията от санкциите срещу Русия, които подкрепихте с еуфоричен апломб, ще бъдат тежки, но по-важно, е да покажем лоялност към партньорите си от НАТО?! А аз мислех, че Вие и колегите Ви, на първо място ще поставите народа си! Каква заблуда… Впрочем подобни изявления все повече ме карат да вярвам, че не ние – вашият народ, Ви избрахме, а тези, към които сте лоялен.

Преди години се червях, заради изявленията на Министър председателят ни, който беше прочел една книга, сега се чувствам унизена от вчерашното Ви изявление, когато с радостен глас, почти като на идиотчета ни обяснявахте, че Русия е нищо, сочехте ни някакви икономически показатели и накрая изрекохте гениалната си /заради уважението към институцията, няма да кажа глупост/ мисъл, че Русия е
“ бензиностанция с ракети?!“ Сериозно ли мислите така или подражавате на шутовете от НС, които оригиналничат и си въобразяват, че ни впечатляват с тъпотиите, с които се изявяват пред ТВ екраните?
Г-н Министър Председателю, разрешете няколко съвета от човек, който не е равен с Вас, заради разликата в годините, натрупания опит и ако не Ви обиждам, по знания в определени области.

Не сте бил войник, не сте пристрастен към България, така като тези, които имат само нея… Но прочетете и малко история, запознайте се с подвизи на една армия предимно от селски и градски момчета, студенти и интелектуалци, в Балканската война. Пред подвига им Европа сваля шапки. Те побеждават, не с оръжие, не със знания, не с развита икономика… Те побеждават с дух. За тях Вазов пише „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях…“

Това, което бих искала да кажа, което Вашите партньори и най-вече Вие, не знаете, е че и най-тежките войни, Русия печели с ДУХ!

Духът на Русия не е Путин, Сталин, Екатерина, който и да е цар, партиен секретар или президент…. Духът на Русия е необясним за западния човек, дори за нас…

И накрая, моля Ви г-н Министър председател, вслушайте се в народа ни, който казва – „Език мой, враг мой“, както и „Мълчанието е злато!“. Доверете се на опитни дипломати, каквито и нападки да хвърлят върху тях. Войната не е решение на въпрос, който можеше и все още може да бъде решен по дипломатически път. Санкциите няма да уплашат Путин, още по-малко народ, който няма, какво да губи, освен достойнството си… А руснаците го имат и са готови да го бранят с живота си. Не се подвеждайте по телевизионните пропагандни клипчета.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Той ще бъде президент на Украйна, Путин му е кум
Next: Борисов насмете Путин. Тежки думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Зловещи разкрития от града на ужасиите в България: 14-годишният отличник имал коварен план да убие майка си
  • Потрес! 94-годишна жена чака над 7 часа за преглед в спешното на „Пирогов“
  • Мирослав Ненков за арестите в УМБАЛ „Св. Георги“: Това са лекари, те няма да избягат. Могат да бъдат повикани, а не арестувани като маймуни
  • Любовната история на Крис и Елеонора, започнала пред камерите на „Ергенът“ с романтични обещания и годеж, приключи с разочарование
  • Денков: Моето притеснение е, че Путин се опитва да сключи сделка, с която да си вземе Източна Европа
  • Ивет Лалова скри шапката на Ралица Паскалева
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за..
  • Преди 9 минути дойде новината от Путин: Смая целия свят, обяви че започва…
  • Преди 12 минути дойде новината за Волен Сидеров – ще става…
  • Баща ми започна да ми взема по 250 лева на месец за наем веднага щом навърших осемнайсет.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.