Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нещо много странно се случва около Царичинската дупка след разкопките
  • Новини

Нещо много странно се случва около Царичинската дупка след разкопките

Иван Димитров Пешев юни 23, 2023
rastqwtqwaryt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Странни явления в Царичина наблюдават местните жители. Възрастните хора твърдят, че в района са започнали да стават странни неща след разкопките на обекта, пише разкрития.ком.

Въпреки че и по-рано се наблюдавали необикновени светлини, летящи обекти и други странни явления, след прекратяването на военната операция се натъкнали на още по-странни явления там.

Местната легенда баба Евда разказва, че започнали да се появяват вечер странни хора. „Берат билки уж, ама и през стени минават. Един от тях на пиле се обърна, влезе в къщата на съседите като черно пиле и след малко излезе като мъж“, разказва шокираната жена.

Местните се майтапят, че районът е българският Туин Пийкс. Тук винаги се случва нещо странно.

Те твърдят, че от години са наблюдавали странни явления в Царичина, но едва след военната операция открито се заговорило за извънземни, площадка за кацане и кристал, съдържащ огромна информация за невероятен технологичен потенциал. Още повече, че още преди това виждали летящи чинии в района. Явленията не изчезнали и след това.

Селяни в Царичина разказват за странни явления

Шефът на НИМ Божидар Димитров се кълне, че Царичина е най-голямата измама извършвана някога, но военни пратени да пазят обекта се кълнат, че това не е така.

„Имаше нещо много странно там, във въздуха се усещаше. Вечер стоиш на пост, а всичко е като в мъгла, не можехме да видим нищо на повече от метър-два. Щом лягахме ни хващаше такъв мъртвешки сън, че на сутринта не помнехме абсолютно нищо“, разказва един от тях.

Мистериите обаче не спират дотук. По необясним начин започват да измират членове на експедицията. През 1995 година при неизяснени обстоятелства умирапрофесор Делчо Наплатанов. Четири години по-рано умира дъщеря му Марина Наплатанова, която се самоубива също при доста странни условия.

Официално се твърди, че е страдала от депресия и е имала и други опити за самоубийство и е скочила от 10 етаж, на блока, на който живеела. Неофициално — убита е с психотронно оръжие.

Други военни свързани с операцията, след влизане в дупката Царичина пък се оказват по един или друг начин покосени от мистериозно проклятие. Почти всички от тях умират — катастрофират, разболяват се тежко, или полудяват. А малцината останали живи категорично отказват да говорят за това.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откараха с линейка сервитьорка в болница и всички загубиха ума и дума от това, което се случи
Next: Българска туристка разказва: Получихме уникално евтина почивка за двама в Гърция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.