Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нещо страшно се е случило с депозитите в банките през 2023 г., финансист каза какво
  • Новини

Нещо страшно се е случило с депозитите в банките през 2023 г., финансист каза какво

Иван Димитров Пешев декември 26, 2023
asddfgvdsgdfsgdfgfdg.png

Депозитите на домакинствата в банките в България са над 76 млрд. лв. На банките не им трябват пари в момента, има висока ликвидност и затова дават ниски лихви. Това обясни пред bTV финансовият консултант Стойне Василев.

„Инфлацията намалява, но цените продължават да се увеличават, просто с по-бавни темпове. Намаляване на цените няма да има, докато не дойде дефлация, а такова събитие не се очаква следващите 2-3 години“, коментира още Стойне Василев.

 

„Очакваме до 5 години инфлацията да е по-висока от средното, което е и за ЕС и за България“, добави той.

„За последните три години – от началото на COVID пандемията, всеки със 100 лева депозит в банка е загубил покупателна способност около 30 лв.“, обясни финансовият консултант.

Той напомни, че има финансови инструменти, които носят по-високи лихви, но са по-рискови – индексни фондове или акции.

„Върху доходите нямаме контрол. Върху доходите имаме почти 100% контрол. Трябва максимално умно да изхарчим нашите пари, за всеки лев, който харчим, да получим повече. Да кажем с карта за лоялност, дават отстъпки. Купуваме същите стоки. Банките дават пакетни услуги.

Ако ползваме някакви услуги да теглим често от банкомат, да изберем такъв пакет, който включва повече безплатни тегления. Мобилните оператори – там също можем да ползваме повече мегабайти, повече минути, роуминг. И тогава ще получим повече за нашите пари“, посъветва Василев.

Също така можем да разгледаме рекламните брошури на хранителните магазини, които така или иначе получаваме, и да намерим най-ниската цена за една и съща стока.

„Колкото и да планираме, идва декември, преди това идва Черният петък, Киберпонеделник, купуваме си някакви неща. Искаме да отидем на хубаво място, богата трапеза, хубави подаръци. И ако не сме го планирали предишните месеци, наистина разбърква бюджета, защото повечето фирми дават още преди Коледа дават заплатите и до края на януари трябва да работим с тези пари“, посочи консултантът.

„Просто трябва да седнем и да кажем – това са парите, които ни остават, и да видим как да изкараме януари. Да започнем с тези, които са задължителни – наеми, битови сметки, и да видим тези, от които може, да орежем малко“, добави той.

„Може да останат пари и за почивка, но трудно. Не може от всичко. Или решаваме да купим повече подаръци и да посрещнем празниците вкъщи, или може би къща за гости“, посочи Василев.

По думите му продължава най-голяма част от парите на българите да отива за храна. Също така за коли, ремонти вкъщи, което пък е основна причина за теглене на кредити. Кредитите се увеличават тази година. Има и голям дял на сивата икономика – около 30-35%, който е устойчив в последните 15 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна драма! Разбра се кое е момчето, загинало навръх Коледа във Врачанско
Next: Световноизвестна пътешественичка отиде във Варна и онемя след като видя този паметник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.