Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нещо ужасно се случи на наш плаж преди малко! Двама мъже влязоха в морето и не излязоха
  • Новини

Нещо ужасно се случи на наш плаж преди малко! Двама мъже влязоха в морето и не излязоха

Иван Димитров Пешев септември 3, 2022
neneoshaotujasno.jpg

Двама мъже изчезнаха в морето край Созопол. Сигнал е подаден около 17:00 часа от съпругата на единия.

Мъжете влезли в морето на плаж „Смокиня”, уточнява Нова ТВ.

Времето обаче е лошо, морето е бурно и има светкавици. Това затруднява спасителната операция и граничните патрули да направят пълен обходи.

Търсенето ще продължи в светлата част на деня.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

Съд в Норвегия осъди местен жител на 18 месеца затвор за многократно превишаване на скоростта, докато кара мотоциклет. Множеството нарушения са записани е от видеокамерата, която мъжът е закрепил на мотора си. Освен година и половина затвор, мотористът получи и доживотна забрана да шофира.

Разследването започнало със спиране на моторист за превишена скорост. Забелязвайки видеокамерата, инспекторите я свързват с компютър, след което откриват огромно количество видеа, на които се вижда превишена скорост и опасно движение. Те са записвани в продължение на повече от година, пишат от Automedia.

Норвежецът е арестуван и изправен пред съда, където са му повдигнати обвинения за 56 тежки нарушение. Най-фрапиращото е движение в тунел с 292 км/ч при ограничение на скоростта от 80 км/ч. Според полицията, в случая реалната скорост е била около 265 км/ч. При друг случай мъжът се е снимал с 234 км/ч (реални около 220 км/ч) в участък с ограничение 60 км/ч.

Видеоклиповете са показани в съда, като според обвинението, 31-годишният моторист от град Ярен е най-големият нарушител на правилника за движение, засичан по пътищата в Норвегия. Пред съдията мъжът заявил, че той не карал мотоциклета, а го е давал на други хора, но отказал за посочи техните имена.

В крайна сметка съдът реши, че нарушителят ще лежи в затвора 18 месеца, а шофьорската му книжка е отнета завинаги. Все пак норвежецът, чийто адвокат смята да обжалва присъдата, ще има възможност след 5 години отново да кандидатства за получаване на документ за управление на моторно превозно средство.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Червена тревога в България, вече вдигнаха хеликоптерите! На тези места е потоп, ситуацията е критична
Next: Ще побеснеете от това: Мигранти с невиждано гнусна гавра с български полицай

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.