Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не бързах да купувам мебели за апартамента – просто прерових тавана на баба. Вижте само в какво превърнах очукания шкаф!
  • Новини

Не бързах да купувам мебели за апартамента – просто прерових тавана на баба. Вижте само в какво превърнах очукания шкаф!

Иван Димитров Пешев януари 18, 2023
shasfskadask.png

Ако имате стари мебели на тавана, то вие притежавате истинско съкровище!

 

Невероятно е как бабиният шкаф може да се промени до неузнаваемост, използвайки въображение и най-прости материали. Само погледнете какво са направили тези хора със златни ръце: обзавеждане втора употреба , на което може да завиди всеки!

Не изпускай тези оферти:

 

Модификация на стари мебели

  1. Секцията от соц-време  ще изглежда много по-различно, ако само я пребоядисате!промяна на старите мебели
  2. Страхотна идея за гардероб в коридора. Мебелите от онова време събират доста!
    промяна на стари мебели с неговия ръце снимка
  3. Шкафът се трансформира в камина ! Тази идея направо ме грабна!
    модификации на стари мебели от ПДЧ
  4. Какъв резултат само с едно пребоядисване ! Изглежда перфектно, само старото стъкло издава истинската възраст на секцията.
    промяна на стари мебели с ръцете си преди и след
  5. Един прост начин да направите от разпадащия се гардероб интересни етажерки – всички малки неща са на местата си.
    промяна на стари мебели нов
  6. Вторият живот на старите мебели може да бъде по-интересен от предишния! Необходимо е да им дадете още един шанс.
    промяна на стари мебели идеи
  7. Какъв полет на фантазията! Наистина стилно!промяна на стари мебели със собствените си ръце
  8. Преправянето на старите мебели  може да бъде чудесно хоби!
    промяна на стари мебели снимка
  9. Оригинален стол се е получил от този боклук.модификации на старите мебели в новото
  10. Колко изящно! А нощното шкафче се мотаеше на тавана…промяна на стари мебели, преди и след
  11. Тук преобразяването е наистина невероятно!
    модификации на стари мебели дизайн
  12. Цветът променя всичко! Това лазурно грабва погледа…
    промяна на стари мебели с ръцете си преди и след
  13. Отлично решение – използвайте огледало, за да преработите скрина.
    промяна на стари мебели с ръцете си преди и след
  14. Удобна и много хубава табуретка от старото портманто!
    промяна на стари мебели с неговия ръце снимка
  15. А тази сгъваема масичка сега направо грее!
    промяна на стари мебели снимка
  16. Ето какво забележително огледало се е получило от старата рамка на прозореца.
    промяна на стари мебели снимка

Надяваме се, че тези примери ще ви убедят да не бързате да изхвърляте старите си мебели.

Continue Reading

Previous: Времето се побърка: Червен код и още по-силен вятър утре! Плюс дъжд и сняг
Next: Наградиха шофьор на автобус, който откара спящо дете направо у дома

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.