Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не Ви трябват врачки, гледачки или ходжи! Ето как да разберете дали сте урочасани само с 1 яйце!
  • Новини

Не Ви трябват врачки, гледачки или ходжи! Ето как да разберете дали сте урочасани само с 1 яйце!

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
fdsbfkdbfgkbgfbkgfb.png

Научете се да откривате злото и да се отървавате от него с помощта на яйце.

Вярвате ли в урочасването? Дори и да не, никой не може да отхвърли съществуването на отрицателната енергия. От нея, както и от проклятията и завистта на хората, трябва да можете да се отървавате. Най-лесният начин е да използвате яйце и чаша вода.

Какво ви е необходимо:

1 бяло или кафяво яйце (за предпочитане бяло);
прозрачна стъклена чаша (без рисунки по нея);
вода.

Само няколко дни са подходящи за процедурата – вторник или петък. Ще ви бъде трудно да направите всичко сами, имате нужда от помощник. Знаещите хора вярват, че яйцето трябва да е домашно.

Отървете се от завистта и злите очи с яйце.

Започнете да движите яйцето по цялото тяло в посока отгоре надолу. В същото време всички болести и отрицателна енергия се изпращат в земята, където се превръщат в положителни и се връщат в околния свят. Движението трябва да е много бавно. Необходимо е да минете всички части на тялото. Ето защо ще ви бъде трудно, ако изпълнявате процедурата сами.

След като приключите, счупете яйцето, поставете съдържанието в наполовина пълна с вода чаша и изчакайте няколко минути.

Как да интерпретирате резултата?

1) Ако около жълтъка има въздушни мехурчета, това означава, че човекът е уморен, без енергия и може да страда от болка или замайване.

2) Ако видите фигура в жълтъка, трябва да ѝ обърнете внимание. Ако е човешка фигура, тя символизира човек, който ви завижда; ако е на животно, важно е да анализирате мислите си и да разберете какво ви притеснява.

3) Ако има частички в яйцето, това означава, че има хора, които ви завиждат и се опитват да усложнят ситуацията, така че да не получите това, което искате.

4) Ако жълтъкът е покрит като с мантия или було, има някой, който иска да ви навреди. Яйцето е изсмукало всичко лошо, което е било във вас.

5) Ако жълтъкът има черни и червени петна, трябва да обърнете внимание на вашето здраве, тъй като това говори за заболяване.

6) Ако яйцето е мътно и са се образували мехурчета, това означава, че около вас има зли очи.

7) След процедурата с яйцето главоболието или дискомфорта изчезват, тъй като то абсорбира цялата негативна енергия.

8) Ако се появят завити линии: това е предупреждение да се подложите на медицински преглед.

9) Ако жълтъкът виси в средата на чашата или на върха, това не е нормално, защото винаги потъва на дъното. Всичко това показва, че някой е създал черна магия срещу вас.

Не забравяйте, че след процедурата, независимо от факта, че светът наоколо веднага ще придобие по-ярки цветове, състоянието на здравето ви леко ще се влоши. Затова се нуждаете от няколко дни, за да се опитате да се отпуснете напълно. В този период не е добре да посещавате обществени места.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лeĸap: Cлoжeтe чepвeн лyĸ oĸoлo вpaтa cи и cи лeгнeтe, нa cyтpинтa щe видитe peзyлтaтa
Next: Почернена майка от Пазарджик разплака приятелите и близките на убития й син

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.