Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не всички хора го имат: Питали ли сте се някога какво означава малкият белег в горната част на лявата ръка
  • Новини

Не всички хора го имат: Питали ли сте се някога какво означава малкият белег в горната част на лявата ръка

Иван Димитров Пешев юли 30, 2022
belgelgqlvlqvurak.png

Някои хора имат един интересен и набиващ се на очи малък белег, намиращ се най-горе на лявата ръка, досущ под рамото. Обикновено това са хора на средна и по-голяма възраст.

И затова доста често децата и по-младите се чудят – каква е тази странна „марка“? Отговорът е, че този белег се е получил при поставяне на ваксина срещу едра шарка.

Това е било абсолютно задължително до 80-те години на миналия век. Всъщност ваксинацията против едрата шарка, позната още и като вариола, В България става задължителна от 1903 г., когато влиза в сила на Закона за опазване на общественото здраве. През 1980 г. Световната здравна организация обявява окончателното унищожаване на вируса в природата. Какво обаче се случва при ваксинирането и защо остава споменатият белег?

КОГАТО ВАКСИНАТА Е БИЛА ПОСТАВЯНА, СЕ Е ОБРАЗУВАЛ ПЪРВО МЕХУР, А СЛЕД ТОВА КОРИЧКА

За да се излекува нараненото място са били нужни няколко седмици, след които в крайна сметка оставал кръгъл белег. При инжектирането лекарите използвали раздвоена игла, потопена в разтвора за ваксината. Всеки път, когато иглата разкъса кожата, тя добавя малко количество от ваксината, което причинява мехурите.

Може би затова белезите са доста големи. Какво се случва след ваксинацията? На ваксинираното място се появява леко подуване, което се успокоява за период от 6 до 8 часа. Впоследствие отокът изчезва.

6-8 седмици по-късно, има и друго, подобно подуване, което прилича на ухапване от комар. Това подуване започва да расте и образува мехур, който се разпуква и освобождава течност, като се образува язва. Язвата зараства, но остава белег.

След 70-те години
На Запад, след 70-те години, едрата шарка изчезнала и затова тази ваксина вече не е практика, само някой да отива в страна, където вирусът все още е активен. През 80-те години вариола вирусът е ликвидиран от цялото население, и вече не се нуждаем от ваксина срещу едра шарка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Възрастен човек отишъл в сервиз и попитал какво се случва с неговия телефон. Когато му казали, че всичко е наред … заплакал!
Next: Убиха най-малко 19 души на футболен мач

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.